До една седмица Централната избирателна комисия (ЦИК) може да бъде готова с преизчисления изборен резултат, както поиска Конституционният съд (КС). Това обяви шефът на комисията Камелия Нейкова в интервю пред БНР.
"В ЦИК не са предавани изборни книжа, не са предавани протоколи на секционни комисии или бюлетини, поради което Комисията няма задача да брои отново бюлетини", уточни Нейкова.
"Ангажиментът на ЦИК е да въведе данните, установени от КС, и да се направят изчисления на изборните резултати, за да се прецени дали оказват влияние върху мандатите по изборни райони, върху народните представители, които са обявени за такива, получената информация ЦИК трябва да представи на Конституционния съд (КС)", посочия тя.
По-рано днес членовете на ЦИК решиха, че определението на КС, с което й беше възложено да преизчисли наново изборния резултат, ще бъде пратено на държавното дружество "Информационно обслужване", което по закон са занимава с обработката на данните от изборите.
ЦИК не смята, че му е възложено от КС да брои наново всички бюлетини в страната, каквито интерпретации се появиха. Зам.-шефът на комисията Росица Матева, която докладва определението на съда, заяви недвусмислено, че не това е задачата, която КС е задал на комисарите.
Какво реши КС
В сряда вечерта дойде важна новина - КС възложи на ЦИК да преизчисли резултатите от парламентарните избори миналия октомври.
Вотът за Народно събрание бе съпътстван с много жалби и сигнали за нарушения, включително и за "редактиране" и преправяне на протоколи и на бюлетини "под носа" на камерите за наблюдение.
След поредица от жалби КС възложи на вещи лица да извършат проверка на изборните книжа на 2204 избирателни секции, или 17.06 % от всички 12 920 секции на изборите на 27 октомври 2024 г.
Експертизата е показала, че в 46.75% от проверените секции има промени в броя на действителните гласове, разпределени по кандидатски листи. Също така, в 35.78% от проверените секции броят на недействителните бюлетини, предадени от секционните комисии, не съответства на установеното от вещите лица.
Според определението, публикувано на интернет страницата на КС, ЦИК трябва да използва данните от експертизата, за да установи на национално ниво: общия брой на бюлетините - хартиени и машинни, броят на недействителните гласове, броят на действителните гласове, подадени за всеки участник във вота, броят гласове "не подкрепям никого" и т.н.
На базата на това трябва да посочи колко гласове са нужни, за да се прескочи 4-процентовата бариера за влизане в парламента, както и дали от това произтичат промени в разпределението на депутатските мандати. Това ще ни каже и дали някои народни представители ще загубят местата си и нови хора ще влязат ли в Народното събрание.
Коментари
Никъде КС не казва как да ЦИК да установи резултатите – дали да брои отново или не, липсва и срок, в който да се изпълни тази задача. Това коментира Красимир Калинов, едно от вещите лица по проверката, пред Нова ТВ в четвъртък сутринта. Той посочи, че ЦИК ще трябва да възложи изчисленията на държавното дружество "Информационно обслужване", което извършва компютърната обработка на изборните резултати. Но според него под въпрос е дали ЦИК има право да възложи на дружеството да свърши тази работа.
Христо Орманджиев, преподавател по конституционно право, добави, че възлагането на ЦИК е правилно, тъй като това е органът, който обявява изборните резултати. Преброяването на бюлетините е извършено, смята той, и няма как втори път да се броят.
Красимир Калинов коментира и въпроса с липсващи чували с бюлетини в 7 избирателни секции. Според него резултатите от тези секции трябва да се махнат от общия резултат за страната.
Началото
На 26 ноември 2024 г. Конституционният съд допусна за разглеждане по същество пет дела, всички с предмет оспорване на законността на изборите на 27 октомври 2024 г. Съдът обедини петте дела за общо разглеждане.
Бе назначена експертиза, която да провери 1777 избирателни секции, за да установи броя на подадените действителни гласове по кандидатски листи (партии, коалиции, независим кандидат) съответства ли на вписания в протокола на съответната секционна избирателна комисия.
Освен това експертизата трябваше да установи броя на подадените действителни гласове с бюлетини от машинно гласуване по кандидатски листи (партии, коалиции, независим кандидат) съответства ли на информацията от паметта на специализираното устройство за гласуване.
Вещите лица трябваше да отговорят и дали протоколите на секционните избирателни комисии, в които са посочени резултатите от гласуването с хартиените бюлетини и от машинното гласуване са съставени в съответствие с изискванията на текст от кодекса, според който, ако при попълването на данните за установените резултати от изборите в протокола бъде допусната грешка, грешката се поправя, като сгрешеното се задрасква, а над него се вписват действителните данни.
Отделна задача бе да се установи дали в 442 избирателни секции броят на вписаните в протокола от изборите като недействителни бюлетини съответства на броя на наличните недействителни бюлетини, предадени на районните избирателни комисии от секционните избирателни комисии.
