Медия без
политическа реклама

Антикорупционната комисия подхвана Румен Гайтански-Вълка и Ахмед Доган

84 депутати от ПП-ДБ, "Възраждане" и останки от "Величие" внесоха искане за уволнението на шефа на КПК Антон Славчев

09 Авг. 2024
Антон Славчев
БГНЕС
Антон Славчев

Комисията за противодействие на корупцията (КПК) разследва скандалния заем от 150 млн. лв., който държавната ББР отпусна през 2019 г. на новосъздадената и без никакви активи фирма „Роудуей кънстракшън“, свързана с бизнесмена Румен Гайтански - Вълка, и как част от тези пари са отишли за покриване на банков заем на ТЕЦ "Варна", чийто съсобственик е почетният председател на ДПС Ахмед Доган.

Това става ясно от съобщение на антикорупционната комисия "във връзка с множество журналистически запитвания".

Както е известно от необслужвания с години заем за 150 млн. лв. ББР успя да си върне само 5 млн. лв., след като продаде наскоро една от фирмите в схемата с усвояването на парите.

"Обект на разследване са данни за допуснати от длъжностни лица от ББР безстопанственост и присвоявания във връзка с договор, сключен на 17.06.2019 г., с който на „Роудуей кънстракшън“ е предоставен кредит от 148.5 млн. лв., за чието обезпечение е представен сключен договор за доставка на инертни материали от „Пътстройинженеринг“. Основен акционер в последното дружество е „Био майнинг“. В хода на разследването са установени данни, че и трите търговски дружества в действителност се управляват от българския гражданин Р.Г.", се посочва в съобщението на комисията.

Установено е, че договорът, послужил за обезпечение на предоставения от ББР кредит, е прекратен седмица след подписването му през 2018 г.

В хода на разследването КПК е анализирала множество договори между посочените дружества, за да установи разходването на получения кредит. Налице са данни, че фирмата, в която в крайна сметка са отишли парите от кредита - "Био Майнинг" е дала заем от 30 млн. лв. на друга фирма - "Кристална вода“ АД. Установени са данни, че българският гражданин Р.Г. е свързан и с управлението на „Кристална вода“ АД, посочва комисията.

От анализа на събраната документация се установява, че „Кристална вода“ АД се явява обезпечител по договор за кредит между „Търговска банка Д“ и ТЕЦ Варна от 2019 г.

„Кристална вода“ на практика погасява задълженията на ТЕЦ Варна към „Търговска банка Д“. "Налице са данни, че времевият период, в който това е направено, съвпада с предоставянето на заем в размер на 30 млн. лв. от дружеството „Био майнинг“ АД на „Кристална вода“ АД", уточнява комисията.

КПК разследва и продажбата на свързаната с Р.Г. „Пътстройинженеринг“ през юли 2024 г. на регистрирано в гр. Кърджали търговско дружество. Това се случи на търг, организиран от ББР, на който след няколко неуспешни опита на 30 юли се яви само един купувач - "Ариете капитал", която придоби "Пътстройинженеринг" за 5 млн. лв. 

"От събраните към момента документи и тяхното задълбочено изследване, налице е обосновано предположение за това, че се касае за извършени закононарушения, които са довели до значително ощетяване на ББР, съответно финансовия интерес на държавата", се посочва в съобщението на КПК.

От комисията обявяват, че имат за цел да установи цялостния процес от отпускането от ББР на кредита до неговото усвояване от съответните крайни бенефициенти, с оглед на наличието на данни за представена пред банката фиктивна обезпеченост на отпуснатия заем. Проверяват се и неправомерни действия на длъжностни лица - служители на ББР.  Предстои да се проведат множество действия по разследването, в т.ч. събиране на доказателства. След приключване на действията на КПК, резултатите от разследването ще бъдат докладвани на компетентната прокуратура.

 

”Съвпадение”

Раздвижването на КПК по темата дойде в деня, когато 84 депутати поискаха отстраняването на и.д. шефа на комисията Антон Славчев.

Според тях той нарушава тежко и системно не изпълнява служебните си задължения, липсва прозрачност в дейността на комисиите, няма информация по чувствителните дела за корупция по високите етажи на властта, не отговаря на депутатски въпроси, не изпълнява съдебни решения, води непрозрачна кадрова политика.

Сред подписалите са представители от ПП-ДБ, "Възраждане" и отломки от "Величие", гравитиращи и около идеолога Ивелин Михайлов, и около съперника му Николай Марков. Всички пороци отдавна са публична тайна, но по някаква причина депутатите се задействаха едва сега за махането на Славчев, при все че събирането на мнозинство решението да бъде прокарано през пленарната зала е под въпрос.

Антов Славчев беше заместник на Пламен Георгиев в антикорупционната комисия КПКОНПИ, предложен от него и назначен от парламента през април 2018 г. После остана заместник на Сотир Цацаров. При оттеглянето и на двамата, Славчев поемаше функциите на председателя, макар че реално не е бил избиран за такъв от парламента. А при разделянето на КПКОНПИ на две комисии - КПК и КОНПИ, оглави и двете до избора на титуляри. Под неговото ръководство комисията и за миг не се отклони от образа си на бухалка срещу неудобните на статуквото. Но пък и досега депутатите от ПП-ДБ не направиха никакви стъпки към махането му от поста, включително и когато имаха мнозинство в "сглобката". Така и не беше внесен и новият закон за конфискацията, който се чакаше около новия антикорупционен закон.

"Сега" потърси Славчев за коментар по искането на ПП-ДБ, "Възраждане" и останалите, но до момента той не е дал такъв.

Славчев спечели и конкурс за Софийската градска прокуратура. Името му се спряга като възможен кандидат за главен прокурор. Освобождаването му от парламента от тази гледна точка би го улеснило (макар че той може да напусне КПК и по свое желание). Ако обаче НС го освободи с мотиви за системно неизпълнение на задълженията му, ще стане по-трудно да бъде избран за главен прокурор. Макар че този Висш съдебен съвет е показал неведнъж, че няма подобни скрупули. А с промените в Конституцията падна и броят на гласовете за избор на главен прокурор - от 17 на 13.

В мотивите на вносителите се припомня, че 6-годишният мандат на Славчев в комисията отдавна е изтекъл. Освен това в новата КПК по закон нямало зам.-председател. Обяснява се още, че докладите на комисията за 2021 г. и 2022 г. не са били приети от парламента, а за тази година изобщо не бил внесен доклад за първото шестмесечие. Освен това в докладите нямало аналитична част, а фактологията била представена избирателно. 

За временен шеф на мястото на Славчев се предлага Антоанета Георгиева-Цонкова, която сега е член на комисията. Номинацията й се обяснява с това, че е първа по азбучен ред.

"Антон Славчев системно не изпълнява служебните си задължения. Също така е една от "бухалките" на Пеевски", написа в сряда Божидар Божанов от ПП-ДБ във Фейсбук. ПП-ДБ нямаше как сами да внесат искането за освобождаването на Славчев, тъй като нямат изискуемия минимум от 80 депутати. 

Славчев, както и Пламен Георгиев, също бешее замесен в аферата "Апартаментгейт" - при това дори с по-голяма тераса от тази на Георгиев. Въпреки това, Славчев остана в Антикорупционната комисия и дори я оглави временно. 

Вчера Пеевски обяви пред медиите, че Славчев е "служител на мистър Кеш" (така Пеевски нарича президента Румен Радев - бел.ред.) и освен това го навърза с бизнесмена и медиен издател Иво Прокопиев. Според Пеевски ПП-ДБ искат оставката на Славчев, защото той е спечелил конкурс за прокурор в Софийската градска прокуратура. "Нуждае се от това освобождаване от длъжността председател, за да стане прокурор при другия удобен главен прокурор Сарафов, който отново работи за този кръг", неясно обясни той, без да сочи доказателства.

Имаме ли нужда от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество? Отговорът щеше да е да, ако имахме нормален закон за конфискацията, съобразен с европейските стандарти и с многото осъждания на страната от Европейския съд по правата на човека.

 

март 2024 г. е денят, в който официално спря борбата с корупцията по високите етажи на властта в България. Не сме забелязали и преди това да е имало някакво особено противодействие, ще кажат мнозина. И ще са прави. Но вече това бездействие е съвсем законно.

 

Последвайте ни и в google news бутон