БСП искаше 3 март за национален празник заради връзката с Русия при обсъждането в Народното събрание. Това каза пред БНР тогавашният народен избраник Боян Папазов от СДС, известен наш драматург и сценарист.
В "Неделя 150" той разказа спомени от 90-те години и сподели своето мнение за националния празник Трети март, подкрепено с исторически аргументи.
"Доколкото си спомням, Петър Младенов сменя националния празник да е на 3 март през 1990 г. Нещата бяха до голяма степен предрешени. Нямаше начин тогава БСП да не се отърве от 9 септември. Изразявам моето отношение, доколкото съм израсъл в дома на историк и съм писал пиеси за важни моменти за нашата история, което означава, че съм прочел всичко, което се разрешаваше тогава. Съединението – 6 септември, е датата за национален празник, когато нашият народ извършва акт против желанието на Великите сили", каза Боян Папазов.
Драматургът припомня историческите факти от 1878 година. "Първо има едномесечно спиране на Руско-турската война - Одринското споразумение, месец преди подписването на Санстефанския договор, има изчакване от месец да стане 19 февруари (3 март по нов стил), защото той е много важен за руския император Александър II. На 19 февруари 1861 г. той отменя крепостното право - 70% от руското населението са били крепостни, затова е наречен Освободител. Също на 19 февруари (3 март) 1855 г. той бива коронясан, прави му се ихтибар. Така че всички, които боготворят Трети март, трябва да решат за себе си. А това, че няма да има голяма българска държава, е решено предварително", припомни Папазов.
"Във ВНС СДС беше в опозиция, бяхме по-малко от БСП и това е обяснението, че 3 март стана национален празник. БСП, разбира се, искаше 3 март заради връзката с Русия", разказа Боян Папазов за обсъждането в пленарна зала през 1991 г.за датата на националния празник.
Папазов коментира речта на президента Румен Радев през 2023 г. на връх Шипка - "Трети март е червена линия": "Той има зад гърба си силата на невежеството. Освен това г-н президентът, да ме прости, но аз работя с българския език, това ми е инструментариумът, неговите речи са изтъкани от клишета, не знам кой му ги пише. Няма зрънца."
Сценаристът и режисьор изрази мнение за липсата на оратори като Валери Петров, Йордан Радичков в сегашния парламент, "това е печално, печално и отново там има хора, които просто не са образовани и това им личи за съжаление".
За обществения разговор за датата на националния празник Боян Папазов смята, че "3 март е почитан от необразованите с леви убеждения у нас, които – вижте отношението към войната в Украйна, това също говори, и това е причината да се активират тези разговори".
Неговият аргумент за национален празник да бъде Съединението – 6 септември, е, "защото го правим срещу желанието на всички велики сили".
"Когато се гласуваше през 1991 г. аз гласувах за Съединението, защото за мен става дума за единение и т. н. Да не забравяме тези две денонощия преход, които тези хора го правят с цървулите от турската граница до Сърбия и какво става после – побеждаваме, тогава се прочува България – Чардафон Велики и неговата чета", разказва Папазов.
За него "русофилството е също стока".
"Как се продава, когато е изгодно, и как се задържа, когато се чака да ѝ се качи цената. След Освобождението чорбаджийската партия - консерваторите, клепат революционерите - лудите глави, че са анархисти и Русия се ужасява, и либералната партия бива временно отстранена. Това нещо го има и по-нататък. И в момента днес имаме партии, които търгуват с русофилството и успешно", смята Папазов.
Как е празнуван 3 март през годините
Трети март е обявен за национален празник на България с Указ 236 на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и с Решение на Деветото Народното събрание от 5 март 1990 г., прието единодушно от народните представители, припомня БТА.
На този ден преди 146 г. (19 февруари 1878 г. ст. ст.) е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага край на Руско-турската война (1877-1878). За първи път Денят на Освобождението на България се чества на 19 февруари 1880 г. съгласно Указ 5 по предложение на военния министър ген.-майор Петър Паренсов като „възшествието на престола на император Александър Втори и заключение (сключване) на Санстефанския мир“.
В "Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество" на Държавния съвет от 1882 г. 19 февруари е представен само като дата на подписването на Санстефанския договор.
С Указ 78 на княз Фердинанд от 31 декември 1887 г. 19 февруари започва да се отбелязва като ден на "Освобождението на България".
След въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г. за първи път празникът е отбелязан по нов стил на 3 март 1917 г. и се отбелязва като официален празник до м. октомври 1951 г., когато е отменен с Кодекса на труда.
Еднократно денят е честван като официален празник през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението на България.
Честването на 3 март е възстановено през 1987 г., като до 1989 г. денят се отбелязва като официален празник с решение на Юлския пленум от 1987 г. на Централния комитет на Българската комунистическа партия и на Министерския съвет.
