Бившият енергиен министър Росен Христов ще съди за клевета премиера Николай Денков. Причината са твърденията, че сключеният между "Булгаргаз" и турската компания "Боташ" договор за доставка на газ е неизгоден.
Според Христов договорът, срещу който се изказаха и много независими енергийни експерти, е от стратегическо и икономическо значение и служебното правителство даже било получило поздравления от НАТО и ЕС за сключването му. Не е много ясно как е станало това, след като клаузите на договора са търговска тайна, а точно те, не самото сключване, са проблемът.
Христов каза, че ще иска достъп до докладите, въз основа на които договорът се определя като неизгоден. Готов бил дори да наеме международни експерти, които да оценят договора. Отново не е ясно как ще стане това при търговската тайна, на която всички се позовават, за да не разкрият подробности от документа.
Вчера Денков каза, че ще даде договора с "Боташ" на прокуратурата. "Под прикритието на търговската тайна се оказа, че има сключен договор с неизгодни и неравнопоставени клаузи между България и Турция с турската фирма "Боташ". Турция получава достъп до европейския пазар, без обратното да е вярно - България няма достъп до турския пазар", каза Денков. Според него е недопустимо договор, сключен от служебно правителство, да задължава България за милиарди левове дори при положение, че България не внася договорените количества газ. Денков е възложил на енергийното министерство да се опита да предоговори клаузите по договора.
Не е ясно защо изобщо правителството се меси в отношенията между две компании - "Боташ" и "Булгаргаз", както при сключването на договорите, така и при евентуално предоговаряне.
Христов не вижда проблем договора, дори се гордее с него. Той не отрече, че са договорени количества, които надхвърлят потреблението в България, но излишъкът щял да се изнася. "Подписахме меморандум с 4 държави в Европа, които имат нужда от газ, като Унгария и Сърбия. България може да се превърне в енергиен лидер в Южна Европа, в износител на газ", каза той. Според него дори трябва да се мисли за разширяване на връзката с Гърция.
Христов обясни и защо служебният кабинет е сключил договор за 13 години. "Търговете, които "Булгаргаз" прави, са за 10 г. Но се оказа, че световните доставчици могат да поемат ангажимент от 2026 г. нататък, защото нямат свободен капацитет. Затова и договорите на "Булгаргаз" се изместват от 2026 г. С този договор покриваме целия период дотогава", каза той.
Христов определи като смешни твърденията, че България е трябвало да претендира за достъп до турския пазар. "Ние не произвеждаме газ. Унгария има един доставчик - Русия. А Турция си доставя от 15 източника", обясни той. Христов твърди, че всички световни производители на газ като "Шел" например искали да сключат такъв договор с Турция, но тя избрала само България заради добрите връзки.
Бившият енергиен министър, който така и не заведе дело за неустойки срещу "Газпром" за едностранно прекратения договор и заплашваше с Апокалипсис без руски газ, сега се хвали, че е откъснал страната от Русия в енергийно отношение. "При всеки договор се иска сертификат, че газът не е с произход от държава, която не попада под санкции", каза той.
Според него атаката от страна на Денков била, защото социологически проучвания показват, че служебният кабинет се е справял по-добре от настоящото правителство, и управляващите се притеснявали как ще отидат на кметските избори.
------------------
Договорки
-------------------
Договорът между "Булгаргаз" и "Боташ" е подписан на 30.12.2022 г. Неговите клаузи са търговска тайна, но "Капитал" подробно го описа. Според него:
- "Булгаргаз" не получава достъп до турската преносна мрежа, както беше обявено, а само право да разтоварва танкери на конкретно посочен терминал и да получи същото количество природен газ на границата си, в точка Странджа/Малкочлар.
- За тази "услуга" "Булгаргаз" се ангажира да плати 3.8 млрд. лв. само за такси на "Боташ" за периода на споразумението, независимо дали внася газ или не. Не е ясно как е определена тази цена.
- Договореният капацитет за внос на природен газ от 1.85 млрд.куб.м е за 60% от цялото годишно потребление на България и дори да не се използва, пак трябва да се заплаща (клаузата "плащай или ползвай" е стандартна за газови договори).
- За разлика от "Булгаргаз", турската "Боташ" получава пълен достъп до българския газов пазар и преносна мрежа, като дори ще има право да доставя на крайни клиенти, като може да измести изцяло "Булгаргаз".
- Осигуреният капацитет за "Боташ" е равен на този на "Булгаргаз" - 1.85 млрд. куб.м на година, или 60% от вътрешното българско потребление.
- За тази услуга "Боташ" ще заплати на българската страна само 138 млн. евро (270 млн. лв., или 14 пъти по-малко) за целия 13-годишен период на споразумението. Отново не е ясно как е определена тази цена.
- "Боташ" има право да предоставя капацитета си на българския пазар на трети лица без да съгласува това с "Булгаргаз" или "Булгартрансгаз". Също така може да поиска от "Булгаргаз" да достави количествата му на сръбската, румънската или друга граница, без да уточнява с какъв произход е въпросният газ. Той може да бъде и руски.
- При прекратяване на споразумението "Боташ" има право на неустойка, която е равна на пълния размер на дължимите такси за целия оставащ срок, или 3.8 млрд. лв. към момента. "Булгаргаз" няма право на неустойки.
РАЗМИНАВАНЕ С ФАКТИТЕ
Сериозно разминаване с фактите има при направеното от транспортния министър Георги Гвоздейков твърдение, че служебното правителство е имало намерение да изгражда оперативните бази на системата за оказване на спешна помощ по въздух на територията на болници. "Това е абсолютно недопустимо. Оперативната база представлява терен от 6 декара, на който трябва да бъде изградена площадка и инфраструктура", каза Гвоздейков на общата пресконференция с премиера Денков в четвъртък. Бившият служебен министър Донев се разграничи от тези твърдения, а проверка на "Сега" показа, че изказването на министъра не кореспондира с фактите. Проектът за изграждане на система за спешна медицинска помощ по въздуха е част от плана за възстановяване и устойчивост. В проекта още от 2021 г. насам е отбелязано, че за релизиране на системата ще бъдат изградени 6 оперативни бази на територията на цялата страна. Последната публикувана версия на този проект е от април, 2022 г. - тоест при кабинета Петков, и в него е предвидено изграждането на 6 бази в София и на летищата на Пловдив, Балчик, летището Сарафово в Бургас, Долна Митрополия в Плевен и летище Безмер в Ямбол. Абсолютно същите бази обявяваше и бившият транспортен министър в кабинета Петков Николай Събев. Базите са избирани така, че да покриват стандарта за достигане на пострадалите в рамките на точно определено време. Явно в избора на бази е настъпила някаква промяна, защото транспортно министерство разпространи карта, на която част от тях са различни. Летищата в Бургас, Варна и Безмер не присъстват на тази карта, като са сменени от Търговище, Сливен и Габровница. Не е ясно на какво се дължи промяната, но базите в нито един момент от публично наличните документи не са били предвидени на територията на болници.
