Съюзниците в Черно море могат да разчитат на САЩ. Путин мислеше, че съседите на Украйна в региона ще бъдат разединени, но сбърка. Това заяви чрез видео връзка държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен на Втората конференция, посветена на сигурността в Черно море, в рамките на Международната Кримска платформа, цитиран от БГНЕС.
Конференцията, която се провежда в Централния военен клуб в София, се организира и се домакинства съвместно от Министерствата на външните работи и на отбраната на България и Украйна, в партньорство с Центъра за отбранителни стратегии (Украйна).
"Работихме с България, за да възпрепятстваме чуждестранната дезинформация", посочи Блинкен. "Съюзниците ни в Черно море могат да разчитат на САЩ, за да бъде регионът по-сигурен, по-проспериращ и по-интегриран", допълни той.
"Трябва да продължим да подкрепяме Украйна в направленията, по който го правим и досега, така че да си стъпи на краката", каза американският държавен секретар.
Инвестирането в сигурността на региона на Черно море е инвестиране в евроатлантическата зона за мир и свобода в региона и Европа. Това каза от своя страна на форума служебният министър на външните работи Стефан Димитров. Повече от две години светът става свидетел на нещо немислимо, посочи още министърът и отбеляза подкрепата на България за Украйна.
Трябва да заздравим сигурността в Черно море, което е ключово за България, Украйна, Турция и Румъния, заяви от своя страна украинският външен министър Дмитро Кулеба, който се включи по видеовръзка. "Всички искаме да видим региона на мир, спокойствие и икономическо развитие. За съжаление, Русия го вижда като място за война", каза още той и отново призова партньорите да предоставят допълнителни системи за противовъздушна отбрана.
Служебният министър на отбраната Атанас Запрянов пък съобщи, че турският парламент е ратифицирал меморандума за създаване на Противоминна военноморска група в Черно море (МСМ Black Sea). По негови думи това означава, че морската група за борба с мини между България и Румъния има зелена светлина и България може да започне да осъществява практически изпълнението на това споразумение. Служебният министър каза още, че Турция се е нуждаела от ратификация, като досега България е извършвала само предварителна координация, но вече може да започне военно планиране. "Както знаете в споразумението са предвидени по две активации", каза още Запрянов. Целта е със съвместните усилия на трите страни да не се допуска да се получат трагични ситуации или появата на мини, посочи министърът и добави, че това споразумение ще има благоприятно въздействие, както върху корабоплаването, така и върху туризма.
Служебният министър на отбраната посочи, че ситуацията в Черно море не е спокойна. Запрянов обясни, че в Северното Черноморие се водят военни действия, като използването на дронове е принудило Руския флот да се изтегли максимално далеч, което, по думите му, потвърждава, че това е „театърна война“. Не може да говорим за Черноморска сигурност, докато руската агресия в Украйна продължава, добави още той. България е засегната от тази ситуация, защото се използват морски мини и от двете страни в тази война, които понякога се освобождават от закрепванията и започват да плават свободно, като представляват заплаха за корабоплаването и за българските пристанища, обясни служебният министър.
По думите Запрянов, цитиран от БТА, всичко, което се случва в Черно море, се дължи на факта, че Русия е променила отношението си към сигурността. Най-напред анексира Абхазия и брега на Абхазия, след това Крим, което доведе до преразглеждане на отношението към сигурността в Черно море, обясни Запрянов. В този смисъл САЩ също промени своята позиция и отношение, като припознават Черно море като изключително важно за сигурността на евроатлантическата зона на Европа, а не само на Черноморските държави, посочи още служебният министър.
Той обясни, че Черно море е коридор за връзка и търговски стокообмен между Европа и Азия. Това е много важен икономически въпрос, посочи той. Повече от 70 % от българския външнотърговски обмен върви по море, каза Запрянов и допълни, че същото важи и за Румъния и Украйна.
Второто издание на Кримската платформа е посветено точно на сигурността в Черно море.
Идеята за Кримската платформа бе развита от украинския президент Володимир Зеленски на 4 септември 2020 г. пред сесията на Общото събрание на ООН. На 23 август 2021 г. се проведе учредителната конференция в Киев на нея бе приета декларация от 46 държави, която обяви Русия за държава окупатор заради анексирането през 2014 г. на Кримския полуостров заедно с град Севастопол. Крайната цел на инициативата е връщането на Кримския полуостров на Украйна.
Приетата тогава декларация "призова Руската федерация да изпълнява задълженията си като държава окупатор съгласно нормите на международното хуманитарно право и настоява Руската федерация незабавно да прекрати всички нарушения на човешките права и злоупотребите по отношение на жителите на Крим, като осигури пълен и безпрепятствен достъп до Крим на представителите на регионалните и международни мониторингови механизми за правата на човека". Осъжда се политиката на Москва за сплашване в Крим на журналисти, правозащитници и адвокати. Държавите се обявяват против "продължаващата руска милитаризация на Крим" и затрудняването на свободното корабоплаване край неговите брегове. Критикува се "продължаващото изменяне на демографската структура на окупирания полуостров чрез преселване на руски граждани в Крим".
"Военната агресия на Русия срещу Украйна сериозно подкопа системата за сигурност в региона на Черно и Азовско море и оказа пряко въздействие върху сигурността на нашия континент. По време на конференцията ще бъдат обсъдени последните събития в областта на сигурността в региона на Черно море, последиците от продължаващата военна агресия на Русия срещу Украйна и по-нататъшните стъпки за укрепване на сигурността в региона. Прилагането на украинската „Формула за мир“ също ще бъде важен аспект на дискусията", обяви преди форума българското Външно министерство.
В същото време служебният министър на отбраната Атанас Запрянов се срещна с Олеся Илашчук – извънреден и пълномощен посланик на Украйна в България. В срещата е участвал и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
Министър Запрянов потвърдил подкрепата за Украйна и нейното евроатлантическо членство. Той подчерта, че оказването на военна и военно-техническа помощ за страната ще продължи в духа на взетите от Народното събрание решения и направеното до момента.
„Подкрепата за Украйна е един от основните ми приоритети. Търсим допълнителни възможности за оказване на военна помощ, като правим всичко възможно, за да ускорим процеса на нейното доставяне“, каза министър Запрянов. Н. Пр. Олеся Илашчук изказа благодарност и подчерта, че Украйна високо цени получената помощ, разказват от МО.
