С големи идеи и малко организационна подготовка тръгва към избори новото ляво обединение около БСП. Днес левите формации се събраха на лидерска среща в парламента по покана на "Позитано" 20, за да обсъдят финални стъпки за общото си явяване на вота. Очаквано обаче партийните водачи оставиха настрана организацията и размениха общи мнения върху идейната платформа, с която се надяват да си върнат катастрофално спадналото доверие на избирателите.
Консолидацията на левите започна след като досегашният лидер на БСП Корнелия Нинова подаде оставка. Това отвори пътя за пълно преобръщане на досегашния курс на столетницата, включително и потушаване на враждите с изгонени или напуснали партията, и дори с президента Румен Радев. Това толкова обнадежди левите водачи, че те започнаха да сравняват това, което правят, с победоносното обединение на левите сили във Франция.
Оценка на положението
Мая Манолова от "Изправи се БГ" констатира, че политическата и държавната криза създават почва за "спасители" с чудодейни рецепти, като например замяната на парламентарната република с президентска или полупрезидентска. "При разпада на партиите и немощния парламент това е път към едноличен режим. Затова предлагам да се обединим около твърда подкрепа за парламентарната демокрация и нейното възстановяване", посочи Манолова. Думите й бяха косвен удар към "Дондуков" 2, откъдето доста време се лансираха твърдения за предимствата на президентското управление.
Тя посочи, че усилията за обединение на левите са пътят към нормализацията на целия политически пейзаж. Това обаче изисква, предупреди Манолова, всеки ляв лидер да си преглътне егото, за да се случат нужните компромиси. "Мотото на Нинова – или аз, или никой, доведе БСП до седем процента и 20 депутати. Сега сме в началото на пътя – обединението е процес, няма да стане с революционен замах", посочи бившият омбудсман.
Манолова смята, че левицата трябва да лансира идеята за нова кръгла маса, на която политиците да се споразумеят за пакт за национално съгласие, фокусиран върху три основни цели – защита на хората от последствията от влизането в еврозоната; мерки срещу демографския срив; политики, насочени към социална поносимост – намаляване на цената на живота, така че да няма работещи бедни в страната.
"Левицата е на ръба на своето парламентарно съществуване", напомни за действителността Валери Жаблянов от "Левицата". По думите му, ако левите политици искат да бъдат чути от своите избиратели, трябва да се явят на изборите в името на създаването на друг тип държавно управление, както и различен вид парламентарно взаимодействие.
Жаблянов, който е преподавател по политология, смята, че демокрацията в България е стигнала своеобразен предел. В страната са се оформили властови центрове извън конституционно определените, които защитават корпоративни интереси, разполагат с огромни ресурси и системи за репресии. "Трябва да поставим и въпроса за връщането към автентичните демократични ценности. Загубихме ориентация за мястото на гражданите в политиката. Намираме се в ситуация, в която реалният глас на гражданите не тежи. Гражданите са превърнати в една анонимна маса, която политиката я размества напред-назад", смята Жаблянов.
Той предупреди, че задкулисни центрове работят за нови политически проекти, включително вляво, и затова обединението трябва да покаже на хората, че може да защитава интересите им. "Иначе накрая ще ни сервират някоя нова левица, която никой не очаква, и ще се наложи да се видим на едно ново място", намекна той, че ще изпаднат от парламента.
Политически реалности
Красимир Премянов – известна фигура от миналото, се обърна към БСП, че трябва да изясни кои са ценностите на лявото, както и да реши вътрешните си проблеми. Той имаше предвид съпротивата, която лидерът в оставка Корнелия Нинова оказва в съда на новото ръководство на "Позитано" 20.
"Има поредица от нелогични действия на председателя в оставка, които спъват нормалното функциониране на партията, саботират работата на БСП и на лявото обединение", коментира временният лидер на БСП Атанас Зафиров. Той успокои съмишлениците си, че проблем в БСП няма и отдаде противоречията в партията на "няколко човека с достъп до медии и сериозен финансов ресурс".
Румен Петков от "Левицата" върна въодушевените си колеги, обсъждащи идейни въпроси, към реалността. Той напомни, че президентът е обявил датата на изборите – 20 октомври. Това означава, че през следващите няколко дни лявото обединение трябва да постигне съгласие с какво наименование ще участва на вота, да изготви коалиционното споразумение и да започне събирането на подписката, нужна за регистрация за изборите.
В събота БСП ще събере ръководните си органи, за да вземе официално решение за участието в коалиция на изборите.
