Медицинската сестра от АЕЦ "Козлодуй" Наталия Станчева ще трябва да плати 15 000 лв. заради делото-шамар, което държавната компания заведе срещу нея. Това следва от определение на Върховния касационен съд от 29 октомври. Така в крайна сметка делото-шамар зашлеви Станчева, макар и АЕЦ да оттегли иска за 500 000 лв. срещу нея и майка ѝ. (Делата-шамари са тези процеси, с които привидно се търси правосъдие, но всъщност целят да стреснат и затворят устата на граждански активисти и журналисти.)
В началото на годината Окръжният съд във Враца определи АЕЦ да плати 25 000 лв. разноски. След като около делото-шамар се вдигна шум, държавната компания се отказа от иска за 500 000 лв. срещу Станчева и майка ѝ, с който претендираше неимуществени вреди заради заявленията за достъп до обществена информация, подавани от двете жени. Чрез тях всъщност Станчева доказа, че на територията на АЕЦ работи незаконна поликлиника, която оценява здравето на служителите на електроцентралата. За да стартира делото, АЕЦ плати 20 000 лв. държавни такси.
С оттеглянето на иска АЕЦ беше осъдена да покрие разноските за адвокат на Станчева - 25 000 лв. А те са такива заради размера на търсеното от компанията обезщетение. Станчева е платила на адвоката си още при подписването на договора за правна защита и съдействие. Затова и с прекратяването на делото, съдът определя АЕЦ да плати на Станчева 25 000 лв. Това на практика ще покрие разходите ѝ по делото-шамар, за която тя разказа пред "Сега", че е финансирала със заеми.
АЕЦ обаче обжалва определението за разноските. Втората инстанция - Софийският апелативен съд потвърждава, че компанията дължи на Станчева 25 000 лв. АЕЦ отнасят казуса и до Върховния касационен съд, който по принцип рядко гледа граждански дела. В случая обаче тримата върховни съдии - Дияна Ценева, Теодора Гроздева и Милена Даскалова приемат, че трябва да отговорят на въпроса дали е възможно адвокатският хонорар, за който Станчева претендира, да бъде намален под минимума.
При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът следва да вземе предвид не само величината на защитавания интерес (цената на иска), но и обема и сложността на извършената дейност от адвоката, както и дали тази дейност изисква висока компетентност и знания с оглед фактическата и правна сложност на конкретното дело. Посочените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, пишат върховните магистрати.
Те изчисляват, че по делото АЕЦ срещу Станчева минималният адвокатски хонорар според наредбата е 14 650 лв. Делото е с относително висока фактическа сложност, предвид многобройните представени към исковата молба писмени доказателства и направените множество доказателствени искания от АЕЦ и от ответниците. Делото е и с правна сложност, доколкото уважаването на предявените искове е предпоставено от отговорите на няколко спорни правни въпроси, като например дали тези искове са допустими предвид разпоредбата на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения и дали на юридическо лице се дължи обезщетение за неимуществени вреди. По последния въпрос има и висящо тълкувателно дело.
Адвокатът е дал подробен и компетентен отговор на исковата молба на АЕЦ, смятат още тримата върховни съдии. Но подчертават, че след това делото е било прекратено поради оттеглянето на исковете и адвокатът не е извършвал никаква друга правна работа по него. Затова върховните съдии смятат, че платеният от Станчева адвокатски хонорар е прекомерно високо, а справедливото и обосновано адвокатско възнаграждение е 10 000 лв. Определението на долните две инстанции е отменено и вместо тях е постановено ново - АЕЦ дължи на Станчева само 10 000 лв. Така останалите 15 000 лв. остават за нейна сметка.
"Продължавам битката и нищо не може да ме спре, въпреки че съпругът ми е пред уволнение от АЕЦ заради мен", коментира пред "Сега" Станчева.
"Работещите в АЕЦ искат да чуват, че са здрави, за да могат да ходят на работа и да получават заплата. Те не искат да знаят действителното си здравословно състояние. Ако на работодателя работниците са му удобни, ще бъдат здрави. Ако обаче са неудобни, това е лост за влияние", каза неотдавна в предаването "(О)позиция" Станчева. "Работещите не искат да научават какво е здравословното им състояние. Искат да платят със здравето и живота си получаването на една заплата", обобщи тя. И припомни, че е недопустимо работодател сам да преглежда своите работници.
