Бившият шеф на столичната "Топлофикация" Валентин Димитро е окончателно оправдан по делото за длъжностно присвояване на близо 4,5 млн. лв. от дружеството. Това видя "Сега" в деловодството на Върховния касационен съд. След броени дни щяха да станат 2 години, откакто върховните съдии Мина Топузова (председател на състава и докладчик), Ружена Керанова и Деница Вълкова обявиха делото за решено.
Димитров бе шумно арестуван през 2006 г. и срещу него започнаха няколко дела. Той беше осъден окончателно на 3 години затвор единствено по делото за безстопанственост, но отдавна изтърпя присъдата си и излезе от затвора. През това време беше оправдан за валутни престъпления.
Процесът за длъжностно присвояване, който приключи днес веднъж вече стигна до върховния съд, който реши съдебното следствие да започне отначало и през 2019 г. градският съд оправда Димитров и подсъдимите с него. Следващата година и апелативният съд ги оправда, а сега върховните съдии потвърждават това решение. Димитров пък получава правото да съди държавата за вреди заради тази 16-годишна сага.
По това дело подсъдими с Димитров бяха и Лина Абланска (тя почина, докато делото се точеше), както и Мая Стоилова, собственичката на фирма "Шибър", през която, според прокуратурата, са минавали по-голямата част от договорите за доставка на части и е било източвано дружеството. Обвинението твърдеше, че от 10 януари 2003 г. до 16 март 2006 г. със 152 деяния Димитров в съучастие с двете дами присвоил 4 424 800 лв., собственост на "Топлофикация София" АД, представляваща платено в повече над средната пазарна стойност от 7 349 218 лв. за оборудване, доставено на дружеството.
Трите инстанции приемат, че Димитров и Стоилова не са извършили присвояване. Ако сделката, с която се осъществява акт на разпореждане, е възмездна, не се осъществява присвояване по смисъла НК. В случая са инкриминирани 152 реални доставки на изделия за топлопреносната мрежа. Срещу заплатените от топлофикационното дружество средства са доставени стоки, постъпили в складовете на топлофикационните райони, като са издадени и съответните данъчни фактури, се казва в решението на върховния съд.
Съдиите не споделят доводите на прокуратурата, че подсъдимите са използвали сключването на 152 сделки, които са били неизгодни за "Топлофикация", за да присвоят суми от дружеството. Обвинителите сочат, че доставките са ставали на по-високи от средните пазарни цени. "Тази обвинителна теза е лишена от съдържание, тъй като изначално не се сочи каква е била средната пазарна цена за всяко изделие. В условията на пазарна икономика цената, на която се предлагат и реализират стоките, в голяма степен зависи от търсенето и предлагането", обясняват съдиите. И допълват, че в конкретния случай в периода, за който са обвинени Димитров и Стоилова, в страната не е имало производители или доставчици на изделия за топлопреносната мрежа с качеството и характеристиките, необходими на дружеството. Такъв е и изводът от експертизата по делото. По делото е установено още, че топлофикационното дружество е изпитвало постоянен дефицит на части за ремонтни дейности, поради което доставките са били необходими за нормалната му дейност. Няма данни за презапасяване, т.е. доставка на арматура, която не е била необходима. Така се налага извод, че доставките на оборудване за топлопреносната мрежа са били необходими и не е било възможно сключването на сделките за доставка при по-изгодни условия, което опровергава твърдението за неизгодност на сделката.
Освен това подсъдимите изобщо нямат повдигнато обвинение за сключване на неизгодни сделки, напомня съдът.
