Министерството на външните работи крие какви езици и на какво ниво владеят консулите и генералните консули, какво е месечното им възнаграждение и дали са дипломати от кариерата, или са пратени в задграничните мисии "по изключение". Върховният административен съд (ВАС) се включи в протакането на казуса. Половин година трябваше на съдебния състав, за да определи, че делото срещу мълчаливия отказ на Екатерина Захариева да предостави информация, не е за него, а за Административния съд-София (АССГ).
Поводът
Интересът към познанията и възнагражденията на консулите беше провокиран заради назначението във Валенсия на подалия оставка председател на антикорупционната комисия Пламен Георгиев. Той се оттегли от КПКОНПИ заради скандала "Апартаментгейт". След като престоя в прокуратурата броени дни, правителството му осигури работа като консул в испанския град, назначен без дипломатически опит и със съмнителни познания по испански.
Изведнъж се появи сертификат от 2017 г., издаден от фирмата "Никанор", че Георгиев се е обучавал за ниво В1. Владеещи испански откриха куп грешки в сертификата. А според официалната биография на Георгиев, представена от него в парламента през 2018 г., когато беше номиниран от управляващите за председател на КПКОНПИ, той владее испански на ниво А2 - познания за елементарен разговор.
На ВАС са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, премиера и министрите. Това са актовете по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление, обясняват съдиите Здравка Шуменска, Донка Чакърова и Емил Димитров. Затова те прекратяват делото и го изпращат на колегите си в софийския административен съд. Няма данни папките вече да са стигнали в АССГ.
Факт е, че извънредното положение за кратко блокира обявяването на съдебните актове. То обаче беше въведено през март, а делото е образувано във ВАС на 21 ноември м.г.
Сагата
"Сега" изпрати въпросите до Екатерина Захариева по Закона за достъп до обществена информация през август м.г. Точно в деня, в който изтичаше 14-дневният срок за отговор, от Външно се възползваха от възможността да го удължат с още две седмици. Обяснението бе, че трябва да попитат дипломатите дали са съгласни информацията, за тях да бъде огласена. И след новия срок обаче отговори не дойдоха.
Непроизнасянето в срок противоречи на закона, посочва в жалбата срещу мълчаливия отказ адвокат Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация". Според него търсената информация е от висок обществен интерес и трябва да бъде публична, дори и дипломатите да не са дали съгласието си техните данни да бъдат разкрити. Още повече че става дума за информация, свързана със заеманата публична длъжност, а не за личния им живот. "Журналистите са обществен страж. Когато държавна институция не им предостави информация, особено свързана с актуален обществен дебат, това е недопустим информационен монопол", се казва още в жалбата.
