Министерството на правосъдието отказва да изпълни съдебното решение да предостави на "Сега" бележките от срещите на представителите на съдебната власт с евроекспертите, подготвящи докладите за България.
"Сега" поиска записките, правени от министерството от 1 януари 2007 г. до 19 март 2018 г. Бележките след 19 март 2018 г. бяха публикувани онлайн от Висшия съдебен съвет, след като министерството му ги предостави по искане на представляващия Боян Магдалинчев. Той мотивира искането си до Данаил Кирилов с това, че не всички членове на съвета са наясно какво се говори по тези срещи, а и за обществото също е важно да знае. Затова и през юни м.г. "Сега" поиска и останалите паметни бележки. Изведнъж обаче министерството промени критериите си за публичност и шефът на правната му дирекция Росен Кожухаров отговори, че "това е служебна обществена информация, която няма самостоятелно значение". И още - "това не е обществена информация в чист вид. Срещите са затворени".
С помощта на Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация" обаче "Сега" осъди министерството да предостави бележките. Съдия Веселина Женаварова от Административния съд в София прие, че поисканата информация е обществена по дефиниция, защото става дума за резултатите и напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред. "Тези резултати са безспорно от обществен интерес и МП дължи прозрачност", мотивира се съдът. Магистратите напомнят още, че дори достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при надделяващ обществен интерес. И че и служебната информация не може да се отказва, ако са минали 2 години от създаването й.
Главен юрисконсулт Вера Домузчиева, действайки от името на шефа на правната дирекция, обаче не се съобразява с мотивите на съда и за втори път отказа да предостави паметните бележки. Тя преписва аргументите на Кожухаров от първия отказ, като допълва, че министерството било изискало съгласието на институциите, участвали в срещите и не го било получило от всички. Нямало и надделяващ обществен интерес. От МП би трябвало да са търсили съгласие от ВСС, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, други представители на съдебната власт и антикорупционната комисия. От ВКС потвърдиха пред "Сега", че съгласието им е търсено и са го дали. Съгласие е дал и Върховният административен съд.
Без отговор
"Сега" попита официално министър Данаил Кирилов дали е в течение с действията на служителите си, упълномощени да отговорят по ЗДОИ. Както и дали би отменил решението на Домузчиева, което нарушава съдебния акт. Попита и дали е практика на министерството негови служители да не изпълняват съдебни решения. Въпросите останаха без отговор.
Чии интереси се пазят?
"Повторният отказ на МП да предостави паметните бележки изразява пряко несъгласие с влязлото в сила решение на съда. В правовата държава това е недопустимо поведение, което нарушава принципите за върховенство на закона и разделение на властите. Практически служителят от министерството се е поставил по-високо от съда, който е решил казуса, в който страна е тъкмо този служител. Такова поведение граничи с административен произвол", коментира пред "Сега" адвокат Кашъмов. Според него сега министърът трябва да покаже, че има контрол върху подчинената му администрация и работи в обществен интерес. "Иначе излиза, че се пазят някакви неясни частни интереси по един обществено значим въпрос", допълни адвокатът.
И напомни, че правосъдното министерство по закон установява нарушения и налага административни наказания за погазване на ЗДОИ. "Интересно как се очаква да изпълнява тези си функции и министърът да налага наказания, след като самото министерство се въвлича в неизпълнение на влязло в сила съдебно решение по този закон", каза още Кашъмов. Той обясни, че досега случаите да не се изпълнява съдебно решение за предоставяне на информация са били рядкост. Но "в последно време се забелязват и други подобни случаи, например от страна на екологичното министерство и Столична община". "Ако правителството не съумява да поддържа ефективен механизъм за изпълнение на закон, който гарантира основно човешко право и отчетността на властта пред гражданите, не знам как се очаква справедливо и открито управление в обществен интерес", заключи адвокатът.
Целта на избирателно публикуваните документи
Паметните бележки, разпространени от Висшия съдебен съвет, дадоха повод на медиите, близки до властта да обявят, че председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов "топи" България пред ЕК. Вероятно и това беше целта на обнародването им, тъй като Панов е в постоянен конфликт с мнозинството в съвета, което споделя тезата, че той не представя реалната картина за страната ни. А по времето на публикуването им конфронтацията им беше в остра фаза.
От паметните бележки тогава се разбра, че всички освен Панов не виждат проблеми. А председателя на ВКС обяснява на евроекпертите, че основна пречка на борбата с корупцията е, че политиците се стремят да овладеят върховете на съдебната власт, а антикорупционната комисия (КПКОНПИ) раздава индулгенции. Той говори също за липсата на контрол върху главния прокурор и за това, че "няма разследвания срещу политици от високите етажи, а има само такива, които са по отношение на изпаднали в немилост". Според Панов докладите на ЕК са единственият начин да се разобличат някои от вършените безобразия.
