Ако изборите бяха днес, в парламента биха влезли 8 формации, показва изследване на соц;иолозите от „Галъп интернешънъл“.
Сред избирателите, които са решили за кого да гласуват, водят бившите управляващи от ГЕРБ-СДС с 24.9%. Следват ги наследниците им във властта от „Продължаваме промяната“ с 18.2 на сто електорална подкрепа.
За третото място се борят ДПС и „Възраждане“, чиито резултати са почти изравнени (съответно 11.1% и 10.5%). При „Възраждане“ обаче може да се очаква и известен „скрит вот“ в реална изборна ситуация, отбелязват социолозите. При ДПС пък следва да се има предвид потенциалният вот от Турция.
БСП разполага с подкрепата на 9.7 на сто от „твърдите“ гласоподаватели. „Български възход“ - новата формация на бившия служебен премиер Стефан Янев, започва с висок старт от 5.6 на сто. Така тя леко повежда пред ДБ (5.5 на сто) и ИТН (5,4 на сто).
ЛИЧЕН РЕЙТИНГ
Най-харесвана фигура сред политическите лидери е президентът Румен Радев с 46.4% доверие. Второто място заема Стефан Янев (29,6%), следван от премиерът Кирил Петков (28,9%) и съратникът му Асен Василев (25,2%). В малко по-ранното изследване на „Маркет линкс“ Петков беше изпреварен по популярност от водачите на ГЕРБ Бойко Борисов и на „Възраждане“ Костадин Костадинов.
Тук обаче Борисов е харесван от 13.9 на сто от анкетираните. Следващият по рейтинг е шоуменът и лидер на ИТН Слави Трифонов (12.5%), вицепремиерът и водач на БСП Корнелия Нинова (12.3%), Костадин Костадинов (11.1%), Христо Иванов (9.1%) и Мустафа Карадайъ (8.5%).
Румен Радев остава единствената политическа фигура, която е с положителен рейтинг, т.е. доверието е повече от недоверието. „Общата ерозия на доверието в политическия елит, породена и от задълбочаващата се поляризация, като че ли създава предизвикателство за доверието в повечето политически фигури“, заключават социолозите.
(НЕ)ДОВЕРИЕ В КАБИНЕТА
Към началото на май доверието в правителството е 26 пункта, а недоверието – 62.4 пункта. Оставка искат 35 на сто от анкетираните, но други 41.1 са на противоположното мнение. Останалите се колебаят. Перспективата за нови избори отблъсква хората. Само 24.3% искат такива, а 44.1% са против.
„Очевидно, ниското доверие в правителствата у нас застига и този кабинет, но липсата на оформила се алтернатива, както и нежеланието на обществото към външните опасности да се добавят и вътрешни трусове, го запазва от още по-сериозни изпитания. И по показателя „оставка“, и по показателя „предсрочни избори“ обаче, „ножиците“ се свиват с времето в негативна за властта посока“ - такъв анализ правят на данните от „Галъп“.
ВОЙНАТА В УКРАЙНА
47.1 на сто изразяват несъгласие с действията на руския президент Владимир Путин в Украйна. На обратното мнение са 28.6 на сто. Останалите се колебаят. Следва да се има предвид, че част от отговорите може да съдържат елемента на „желателния отговор“, предупреждават социолозите.
В проучването на "Галъп" изглежда противниците на Русия надделяват по-категорично, отколкото в изследване на ЕСТАТ, посветено на конфликта, където огромното мнозинство от анкетираните наблягаше на необходимостта страната ни да заеме неутрална позиция.
СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
10 към 1 (61.8% срещу 6.1%) е съотношението при анкетираните между тези, които смятат, че Скопие трябва да изпълни договора за добросъседство с България, за да влезе в ЕС, и другите, които считат, че съседите трябва да получат безусловна подкрепа от София. Всеки десети анкетиран вярва, че Северна Македония не бива да бъде допускана в ЕС при никакви условия.
Изследването е независимо. Вълната на интервюиране бе сред 805 пълнолетни българи, между 29 април и 6 май 2022 г. – чрез пряко интервю „лице в лице“ с таблети сред двустепенна извадка на случаен принцип, представителна за пълнолетното население на страната. Възможно отклонение: ±3.5% при 50%-ови дялове. 1% от цялата извадка е приблизително равен на 54 хил. пълнолетни българи.
