Главният прокурор Иван Гешев ще бъде в сряда в Люксембург за отбелязването на една година от старта на европейската прокуратура (ЕППО). Това потвърдиха пред "Сега" от офиса на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши. Не се предвиждат обаче лични срещи, става ясно от отговорите. Кьовеши никога не е казвала в прав текст, че няма доверие на Гешев, но много пъти е давала да се разбере, че има особено мнение за него.
За годишнината в Люксембург са поканени всички главни прокурори от страните, които участват в европрокуратурата, както и представители на Европейската комисия, европарламента, Съвета на ЕС, постоянните представителства, служителите на ЕППО и т.н., обясняват от службата, ръководена от Кьовеши.
И пресслужбата на Гешев обяви днес, че той е сред участниците в конференцията по повод първата годишнина на ЕППО. Във всички сесии на конференцията участва и заместник-главният прокурор Десислава Пиронева. Гешев ще присъства в официалната сесия на конференцията, водена от европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, на 1 юни, съобщава прокуратурата и дава линк, където събитието може да бъде проследено на живо.
При второто посещение на Кьовеши в България през март т.г. ЕППО изрично обяви в съобщението си, че срещата с Гешев е била "от любезност", а снимката от офиса на главния прокурор беше сложена в коментарите в публикацията във Фейсбук, а не при снимките на Кьовеши с министърката на правосъдието Надежда Йорданова и с вътрешния министър Бойко Рашков.
Кьовеши избра България и за първото си посещение преди година, след като европрокуратурата започна да функционира. Тогава във фокуса на визитата й беше незапълнената квота от български делегирани прокурори - магистратите, които на местна почва да работят по делата за крупни злоупотреби с европейски средства. България има право на 10 такива прокурори, като едно от местата стои празно. Причината е, че Кьовеши върна няколко от номинациите, направени от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.
В края на миналата седмица правителството внесе в парламента проект за промени в Закона за съдебната власт, които предвиждат европейските делегирани прокурори да станат самостоятелна институция. Тази самостоятелна структура ще е в прокуратурата, но неин шеф ще е делегиран прокурор, посочен от Кьовеши.
Проектът предвижда още, че за да могат и физически да се отделят от прокуратурата, Министерският съвет да предостави за делегираните прокурори подходяща сграда. Там те ще имат самостоятелни регистратура и деловодство. Средствата за това ще дойдат от бюджета на съдебната власт. Висшият съдебен съвет ще определи каква ще е степента на разпоредител с бюджет на ръководителя на структурата. Структурата ще има и отделна администрация.
Освен съдебния закон, се променят и Законът за специалните разузнавателни средства и НПК. Целта е изрично да се уреди правото на българския европейски прокурор, който работи в централата в Люксембург, както и на делегираните прокурори да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните данни и веществени доказателствени средства по дела.
"Очакваните резултати са осигуряване на необходимите условия, които ще позволят на Европейската прокуратура ефективно да изпълнява възложените й функции", пише в мотивите към законопроекта. От тях става ясно, че към момента ЕППО работи по над 120 сигнала за злоупотреби с евросредства в сферите на земеделието, строителството здравеопазването и инфраструктурата.
Преди седмица от Рим премиерът Кирил Петков обяви след среща с италианския си колега Марио Драги, че европейската прокуратура трябва да има мандат за разследване и на пране на пари между отделните държави. "Това ще премахне потенциални престъпления като "вилата в Испания" и други подобни, където парите се изнасят от съответната държава и отиват в други европейски страни-членки. Ако европейската прокуратура има ясен мандат и върху този тип парични потоци, този вид престъпления ще бъдат хванати много по-бързо", посочи Петков пред българските репортери.
