Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков отказа да се оттегли от делото, което Андрей Гюров води срещу решението на Управителния съвет на БНБ да го отстрани като подуправител.
Повод за отстраняването на Гюров стана решение на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), която намери, че той е в несъвместимост да заема поста. Последната дума по казуса обаче ще има парламентът. В друго дело Гюров атакува и акта на КПК, който стана повод за отстраняването му.
Според европейското законодателство всеки има право на безпристрастен и независим съд, пледира Гюров, цитиран от БТА. В случая, според него, има съмнение Чолаков да е безпристрастен. Той се позова на изказване на Христо Иванов пред парламентарната комисия, която разследва групите около Мартин Божанов - Нотариуса и Петьо Петров - Еврото. Пред депутатите Иванов говори за евентуални отношения между санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски и Чолаков. Иванов разказа колко загрижен е бил Пеевски за кариерата на Чолаков, чийто мандат начело на ВАС изтича този ноември. Самият Чолаков отрича да има връзки с Пеевски.
Друг от мотивите на Андрей Гюров да поиска отвод на съдия Чолаков е, защото е определен по особен ред за председател на съдебния състав по делото му. Като този ред е определен от самия Георги Чолаков като председател на ВАС.
След като изслуша искането на Гюров, съдия Георги Чолаков заяви, че ще се произнесе по него в закрито заседание и го направи часове по-късно.
Съдебният състав единодушно отхвърли като неоснователно искането на Гюров за отвод на Чолаков, съобщиха от съда. Върховните съдии приемат, че изложените от Гюров твърдения в молбата му за отвод, във връзка с публични изказвания на Христо Иванов, почиват на субективни възприятия, без да са свързани с конкретни обстоятелства, които обективно да пораждат основателно съмнение за безпристрастието на председателя на състава Георги Чолаков.
В определението се обяснява още, че делото е било разпределено на Чолаков като дежурен състав, тъй като в момента е съдебна ваканция и в открити заседания се разглеждат само определени категории дела, сред които попада и това на Гюров. Трайна и последователна е практиката на ВАС е в периода 15 юли - 1 септември, делата, които подлежат на разглеждане в открити съдебни заседания, да се разпределят на случаен принцип между съдиите, които са определени да бъдат дежурни в съответната седмица, се казва в определението, което е окончателно.
Пак в закрито заседание съставът, в който влизат още Юлия Ковачева и Емилия Иванова, ще се произнесе по искането за спиране на настоящото дело и по искането от необходимост да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (ЕС) в Люксембург.
Процесът беше отложен за 13 септември. В съдебната зала стана ясно, че от Комисията за противодействие на корупцията още не са изпратили на магистратите преписката по казуса на Гюров.
Така или иначе Гюров е елиминиран като потенциален служебен премиер. При предишната процедура, когато в крайна сметка Димитър Главчев стана служебен министър-председател, Кирил Петков твърдеше, че Гюров е щял да се съгласи. Самият Гюров обясняваше, че не е приемал да е служебен премиер.
