Създателят на платформата за набиране на дарения "Хелпкарма" Константин Кръстев публикува позиция, в която обвини Мария Цънцарова и Би Ти Ви в преднамерено дискредитиране. В същото време обаче в пространното си изложение Кръстев старателно избягва да споменава и коментира конкретните данни за космическите заплати и съмнителни разходи, на които Цънцарова даде гласност в разследването си. "С репортажите на Би Ти Ви от 6, 7 и 8 ноември Фондация Хелп Карма получи тежък и несправедлив медиен удар", започва изложението на шефа на "Хелпкарма".
Според Кръстев той и колегите му не са били готови да отговарят на въпросите на Би Ти Ви, тъй като първоначално обявената тема била за COVID-кампаниите на "Хелпкарма". "Бяхме поканени от сутрешния блок на Би Ти Ви да говорим за КОВИД кампаниите ни. Вместо това Мария Цънцарова почти не засегна тази тема, а започна с лични въпроси към нашия служител и поиска незабавна информация за дейността на фондацията. Ние, признаваме, бяхме напълно неподготвени да ѝ дадем веднага документално подкрепени отговори", пише в съобщението на Кръстев. Той продължава надълго и нашироко да обяснява колко отворени за комуникация са били представителите на фондацията и как журналистката ги заблудила в намеренията си. "Поставихме се изцяло на нейно разположение, бяхме напълно отворени за един откровен диалог. Тогава ние все още нямахме съмнение в нейната добронамереност. Приехме по подразбиране, че тя спазва най-добрите журналистически практики", оплаква се Кръстев. Според него резултатът е бил "едностранчив, повърхностен и манипулативен репортаж, сглобен от отделни фрагменти, с явната цел да бъде напълно дискредитирана фондация "Хелпкарма".
От фондацията натъртват, че тя не би могла да съществува, ако не разполага със средства за издръжка. Кръстев обаче по никакъв начин не взима отношение нормално ли е служител на дарителска платформа да получава по 80 000, 60 000 и 40 000 лв. месечно, както и редно ли той да получава пари на дарители в заем за закупуването на апармамент. "В репортажа на Би Ти Ви от 6 ноември централно внимание бе насочено върху размера на „заплатата“ на водещия IT специалист и получения от него заем. Това стана основна тема на коментари в медиите – как е възможно човек в България да получава такава „заплата“?
Според Кръстев това не било заплата, а "заплащане за интелектуален труд". "Обект на особено внимание е преди всичко екипът от IT специалисти и особено неговият лидер, които създават и развиват софтуера – сърцето на фондацията. Възнаграждението им не бива да се разглежда като „заплата“, а като придобиване във времето на особено ценен и скъп интелектуален продукт, върху който е базирана цялата дарителска платформа (затова сумите са много различни от месец до месец). Именно този продукт осигурява нашата ефективност. Поради това водещият IT специалист Славчо Славчев има ключова роля във фондацията. Това обяснява и дадения му заем – разпространена практика като инструмент за запазване на ценен служител. Към днешна дата този заем е изцяло изплатен, а лихвата по заема ще послужи за развитие на Фондация Хелп Карма.
Както "Сега" писа, в серия репортажи Мария Цънцарова изнесе шокиращи данни какви заплати получават служителите в “Хелпкарма”. Собственикът Константин Кръстев твърди, че работи безвъзмездно. На въпрос защо тогава в личната му банкова сметка известно време са фигурирали над 300 000 лв. от парите на фондацията, той отговаря, че това е грешка. Рaypal, през който се превеждат даренията, по грешка превел сумата вместо в сметката на фондацията в неговата лична. "Оправихме нещата. След известно време върнах парите на "Хелпкарма", казва Кръстев.
Споменатият Славчо Славчев получавал по 80 000, 60 000, 40 000 лева месечно, стана ясно от информация, предоставена на Цънцарова от неин източник. Първоначално Славчев и Константин Кръстев заявиха, че не си спомнят да са изплащани такива суми. След това ги потвърдиха, като обясниха, че Славчев е голям специалист, който си заслужава тази висока заплата. Славчев е взел и заем от 54 000 лева от фондацията, за да си купи апартамент. Кръстев му услужил с парите на дарителите, "защото е много ценен кадър". И заяви, че никой друг нямал и няма да има подобна привилегия, защото фондацията не се занимава със заеми. В крайна сметка Славчев не си купил апартамент, а до излъчването на материала Кръстев погасил заема от негово име.
Според "Хелпкарма" обективното отразяване на темата за разходите на фондацията е налагало в репортажите да се отдели специално внимание на това, че тя действа много по-бързо и ефективно в сравнение с други такива платформи. "Репортажите не обръщат внимание върху състоянието на цялостния дарителски контекст в България, за да изяснят как се ситуира "Хелпкарма" в него. Каква е степента на нейната бързина и ефективност в сравнение с всички други дарителски инициативи? Мисля, че този въпрос очаква една истинска и обективна журналистика, която работи за обществения интерес", пише в становището на Константин Кръстев.
БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ
Българският червен кръст излезе с позиция по казуса с "ХелпКарма", в която "осъжда злоупотребите с дарени средства и незачитането на волята на дарителите и вярата в доброто". "Вярваме, че отговорните институции бързо ще приключат проверката по казуса, за да не се наранява доверието в организациите, които отговорно и почтено управляват набрани финансови средства за благотворителност", призовава БЧК.
Дарителската организация също така прави отчет на дейността си през годината: Още през месец февруари доброволци на БЧК се включиха в дейности по превенция. През м. март стартира Национална благотворителна кампания „Заедно срещу COVID-19“, която продължава и в момента. Набраните финансови средства досега са в размер над 900 000 лева, а материалните дарения възлизат на над 1 500 000 лв. С даренията за екипите на първа линия в борбата с коронавируса в държавни и общински болнични заведения са осигурени животоспасяваща медицинска апаратура и консумативи според нуждите им. Медицинските екипи и всички на първа линия са подпомогнати от БЧК и с храна, вода и тонизиращи напитки.
Още в началото на пандемията БЧК разкри горещи телефонни линии, чрез които са консултирани и са получили психосоциална и емоционална подкрепа над 3400 души. Благодарение на дарени средства са предоставени хранителни пакети на 97 246 души в цялата страна. Със средства от държавата са закупени и предоставени за над 25 000 домакинства, засегнати от коронавируса, близо 7 500 хранителни пакета (106 тона), съдържащи продукти от първа необходимост. На 1592 души в изолация и карантина заради COVID-19 са закупени и предоставени храни и лекарства по тяхно искане от доброволци и служители на БЧК.
В момента в 309 раздавателни пункта в цялата страна повече от 3000 доброволци и служители на БЧК предоставят на 473 000 социално слаби и уязвими български граждани, включително засегнати от COVID-19, повече от 6500 тона хранителни продукти от първа необходимост по Европейската оперативна програма.
