Медия без
политическа реклама

Христо Иванов пусна сигнали за печатницата на Пеевски

17 Дек. 2020
ИПК "Родина" бе придобита по схемата за изграждане на медийната империя на Пеевски
архив
ИПК "Родина" бе придобита по схемата за изграждане на медийната империя на Пеевски

Съпредседателят на Демократична България Христо Иванов подаде сигнали в Софийската градска прокуратура и в Сметната във връзка с начина на кредитиране и придобиването на печатница “ИПК Родина 1”, по-известна като печатницата на Пеевски до Летище София, съобщи БГНЕС, като се позова на информация от партията.

През 2010 г. печатницата до Летище София е купена за 30 млн. лева с кредит от Корпоративна търговска банка (КТБ) от “ИПК Родина 1” ЕАД. Дружеството е учредено от компания, в чийто съвет на директорите са собственикът на банката Цветан Василев и Ирена Кръстева. След това върху имотите се учредяват втора ипотека на стойност 40 млн. лева и залог на оборудването на стойност 53 млн. лева. В медиите е оповестена информация, че според експерти в бранша общото кредитиране от над 120 млн. лв. значително надвишава реалната цена на активите на печатницата.

През октомври 2013 г. активите на печатницата са прехвърлени на свързваното с Цветан Василев лизингово дружество “Партнер лизинг”. Към този момент активите на печатницата и машините са оценени на общо 110 млн. лв. След фалита на КТБ АД тези активи са придобити на минимална цена от дружество, свързано с Пеевски - по неизвестни причини се обезценяват с над 80%.

През 2016 г. ипотекираните сгради на печатницата са обявени два пъти за публична продажба. Първата обява е свалена след остри публикации в медиите заради стойността на началната цена от 2.3 млн. лева. След по-малко от месец при повторната процедура началната цена вече е 4.4 млн. лв. Без наддаване сградите на печатницата са купени от “София принт инвестмънт” ЕООД - придобито няколко месеца по-рано от фирма, свързана с Делян Пеевски. Не е известна съдбата на печатарското оборудване.

В сигнала си до прокуратурата Христо Иванов посочва, че историята на продажбата поражда основателни съмнения дали Фондът за гарантиране на влоговете в банките и синдиците на КТБ, които са отговорни за събиранията на вземанията на банката и организирането на публичните продажби, са положили добросъвестно всички усилия за защита на интереса на кредиторите.

Иванов настоява държавното обвинение да извърши пълна, всестранна и обективна проверка на изложените в сигнала обстоятелства и данни за размера и начина на кредитиране на “ИПК Родина 1” ЕАД и “Партнер лизинг” АД от вече фалиралата КТБ, както и действията на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и синдиците на КТБ по отношение на осребряването на активите на “Партнер лизинг”.

В сигнала си до Сметната палата Христо Иванов иска институцията да упражни правомощията си съгласно Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за Сметната палата и да извърши одит на дейността на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Той настоява одитът да обхване включително и формирането на оценката, реда, начина, условията и мотивите, с които е одобрено извършване на публичните продажби на активите на “Партнер лизинг” АД, предоставени като обезпечение по договор за кредит, сключен с КТБ.

Христо Иванов посочва, че именно Фондът дава одобрение, а синдиците организират публичната продан на занижена цена и с подсигурена липса на интерес заради разделянето на активите на печатницата. Според него е основателен въпросът доколко компетентните длъжностни лица във Фонда са изпълнявали добросъвестно и законосъобразно своите правомощия, предвид основната му функция да защитава интересите на вложителите в обявената в несъстоятелност банка.

“През 2014 г., за да подсигури изплащането на вложителите на дължимите суми за гарантираните от закона влогове Фондът подписва договор за заем от държавата в размер до 2 млрд. лева. Вземането на този заем означава, че вместо добросъвестно събиране на необслужените задължения, част от които са и посочените по-горе към КТБ ЕАД (в несъстоятелност), за възстановяване на гарантираните влогове се използват държавни средства. Също така Фондът основно бива финансиран от търговските банки и за да изплати държавния заем, процентът, изискван от тях, бива увеличен, което съответно довежда и до увеличаването на таксите на техните клиенти”, посочва в сигнала си до Сметната палата Христо Иванов.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата