Новата власт продължава порочната практика да се правят важни промени в държавата чрез преходни и заключителни разпоредби в нямащи нищо общо със съответните теми закони. Крещящ пример в тази посока е внесеният от правителството проектозакон за държавния бюджет на България за 2022 г. В него преходните и заключителни разпоредби са повече от разпоредбите на основния закон.
Една от тези важни промени е създаването на мегаструктурата Държавна агенция по вписванията (ДАВ). Агенцията ще е на подчинение на Министерски съвет и по-специално на вицепремиера по ефективно управление Калина Константинова.
Заради ДАВ се правят промени през преходните и заключителни разпоредби в няколко закона - сред тях са закона за съдебната власт, за кадастъра и имотния регистър, за нотариусите и нотариалната дейност. Предвижда се тази мегаструктура да събере на едно място Агенцията по вписванията, която в момента е към Министерството на правосъдието, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“, които в момента към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и Централния регистър на особените залози.
Към тази нова агенция се предвижда да преминат съдиите по вписванията, които вече няма да са свързани със съдебната власт, а ще станат длъжностни лица по вписванията (ДЛВ). В момента съдиите по вписванията се назначават от министъра на правосъдието, но са към районните съдилища и се ръководят от техните председатели.
C бюджeтнaтa paмĸa “Бългapcĸи пoщи“ се прехвърлят от тpaнcпopтния миниcтъp Hиĸoлaй Cъбeв към зaмecтниĸ миниcтъp-пpeдceдaтeл, oпpeдeлeн oт Mиниcтepcĸия cъвeт, който отново е Kaлинa Koнcтaнтинoвa.
В преходните и заключителни разпоребди на закона за бюджета изненадващо се появяват и промени в Гражданския процесуален кодекс. С тях се предвижда процесуалното представителство по съдебни и арбитражни дела (дирекция "Съдебна защита") да премине от Министерството на финансите (МФ) към Министерството на правосъдието (МП). Предлага се също да бъде разширен кръгът от упълномощени лица, които да бъдат представители на държавата, като бъдат включени ръководители на държавни учреждения. Прехвърлянето на дирекция "Съдебна защита" бе договорено в коалиционното споразумение на четирите управляващи формации.
Предвижда се всички висящи съдебни дела, както и производствата пред чужди юрисдикции, включително и международните арбитражни производства, да продължат с участието на министъра на правосъдието. „Министерството на правосъдието замества Министерството на финансите по договорите, свързани с процесуално представителство и правни cъвeти пo мeждyнapoдни apбитpaжни дeлa и дeлa пpeд чyждecтpaнни юpиcдиĸции, ĸaĸтo и пpeдocтaвянe нa правни cъвeти и представителство в пpeгoвopи и мeдиaция, cвъpзaни c paзpeшaвaнeтo нa правни cпopoвe“, предвиждат още промените.
В преходните и заключителни разпоредби е включено и прехвърлянето на Националния институт по хидрология и метеорология от Министерство на образованието и науката към Министерство на околната среда и водите. За да стане това се променят законите за водите и за чистотата на атмосферния въздух. Прехвърлянето на НИМХ към МОСВ не се приема от работещите в института, които реагираха с протестно писмо.
НЕСЪГЛАСИЕ
Българската асоциация на съдиите по вписванията излезе с открито писмо срещу идеите на управляващите.
Според нея Министерски съвет е злоупотребил с правомощията си, изменяйки с преходни и заключителни разпоредби на закона за държавния бюджет редица други закони, които не само не са с бюджетен характер, но и в голямата си част нямат пряко отношение към формирането на приходите и разходите на бюджета. Българска асоциация на съдиите по вписванията счита, че това е направено с цел да се спести провеждането на законовите процедури, предназначени да обезпечат прозрачността и ефективността на законодателния процес.
Промените ще доведат до задълбочаване на проблеми, произтичащи от липсата на достатъчен независим държавен контрол. Преминаването на съдиите по вписванията към централизиран орган на изпълнителната власт, който към момента е известен със срива на търговския регистър, неуредиците с регистър БУЛСТАТ, забавеното стартиране на регистър за особените залози и кражбата на множество фирми, няма да доведе до очаквания от гражданите резултат за законност и сигурност на гражданския оборот.
Решението според гилдията е производството по създаване на имотен регистър да се осъществява в рамките на съответния районен съд към всеки съдебен район и служителите на службите по вписванията към АВ да бъдат върнати към районните съдилища.
КПКОНПИ: В първоначалният законопроект на МС са добавени 89 несъгласувани преходни разпоредби
Съгласуваният от КПКОНПИ проектозакон за държавния бюджет на МС и внесеният в Народното събрание негов вариант се различават с цели 89 преходни разпоредби. Това твърди в писмо до председателя на Народното събрание шефът на антикорупционната комисия Сотир Цацаров. Последният напуска поста си от 1 март т.г., след като в сряда НС му гласува оставката.
"Проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г., предоставен за съгласуване на КПКОНПИ с изх. № 91-00-32/21.01.2022 г. на МФ, не е същият, който е внесен в Народното събрание. Чрез внасянето на частта от проекта на закон, въвеждащ съществени изменения в редица нормативни актове, които нямат пряка връзка с предмета му на регулиране, без същият да е съгласуван е нарушен закона за КПКОНПИ, съгласно който Комисията съгласува всеки законопроект, изготвен от органите на изпълнителната власт, относно наличието на корупционен риск, както и извършва последващ анализ на въздействието на закона", пише Цацаров.
Той натъртва и, че във въпросните преходни разпоредби се оказва промяната в ГПК, с която процесуалното представителство на държавата преминава от Министерство на финансите към Министерство на правосъдието. За въпросното изменение КПКОНПИ вече обяви, че има корупционен риск.
В същото време съгласувателната процедура по предвидения в ЗПКОНПИ ред изобщо не е била осъществена по отношение на общо 89-те новопоявили се параграфа от проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г., внесен от Минстерския съвет, посочват още от КПКОНПИ.
