Най-малко 1300 граждани са внесли възраженията относно преработения проект за Подробен устройствен план на Борисовата градина в София, разработени от неправителствената огранизация „Зелени закони“. Това става ясно от съобщение на сдружението във Фейсбук. Екозащитниците подготвиха текста на становището, което можеше да се допълва от подписалите го. Срокът за внасянето на коментари на ПУП-а на Борисовата градина изтече, а следващото и решаващо обществено обсъждане на проекта е на 17 февруари. Проверка на „Сега“ показа, че общо над 3 000 са внесените становища, свързани с плана на парка, в деловодството на Направление „Архитектура и градоустройство“ и на трите районни администрации, на чиято територия той се намира – „Средец“, „Лозенец“ и „Изгрев“. Сред тях има и много писма от привърженици на футболен клуб ЦСКА по повод искането на собствениците му да се сдобият с модерен стадион на мястото на "Българска армия".
Както "Сега" писа, във възраженията на „Зелени закони“ пише, че жителите на София не са съгласни с това, че предложеният проект за ПУП не решава проблема с частните имоти в Борисовата градина и не осигурява общественото им ползване, което е основна задача според заданието за конкурса. „Затова настоявам за преработка на проекта и задължително публично представяне с възможност за дискусия“, започва списъкът с възражения, който столичани можеха да внасят. Част от конкретните претенции спрямо проекта на архитектурното бюро на проф. Атанас Ковачев са всички обекти частна собственост или частна общинска собственост в Борисовата градина да се обособят в отделни урегулирани поземлени имоти и да бъдат предвидени в проекта като „обекти на социалната инфраструктура публична собственост“ с цел да се осигури тяхното придобиване. Несъгласните с проекта за ПУП искат още и ясни правила за пълна забрана на автомобилен достъп до парка, с изключение на служебни автомобили.
Подписалите възраженията настояват още и за ясни правила за пределната наситеност на преместваеми обекти в районите на "Езерото Ариана", "Лятна сцена" и "Слончето". Недоволните от ПУП-а са и против това, че той допуска строителството или възраждането на редица обекти и съоръжения като стадион „Юнак“, за които се планира изграждането на нови трибуни и сграда. Вместо това гражданите искат да се запази предишното предложение стадионът да бъде оформен като Зелен амфитеатър. Софиянци не искат и нов ресторант в езерото „Ариана“, не искат подземен паркинг под „Капитолия“ и двулентов подстъп към паркинга. Против са и нов наземен паркинг до стадион „Васил Левски“, тъй като в момента около съоръжението вече има три паркинга, и т.н.
ИСТОРИЯ
Първото публично обсъждане на проекта за ПУП на Борисовата градина се състоя през юни 2019 г. След него поради многобройни отрицателни становища от първия вариант на плана отпаднаха други предложения на арх. Атанас Ковачев като идеята за възстановяване на сградата на Климатичното училище, съществувало през 30-те години на ХХ век, предложението за строителството на Музей за зелената памет на столицата, който първоначално трябваше да се намира на мястото на автокъща „Капитолия“. Екипът на „Ковачев архитекти“, спечелил конкурс на Столична община през 2016 г., се отказа и от намерението да премести Конната база и спортните обекти на „Спортна София“ в друга част на градината. Изоставен бе и планът за възстановяне на заведение на мястото на изгорелия ресторант „Тенекииите“ и т.н.
СТАНОВИЩЕ НА КМЕТ
Кметът на район "Средец" Трайчо Трайков предложи решение на проблема с частната собственост на къпалнята "Мария Луиза" в Борисовата градина. "От моя гледна точка един от най-големите проблеми на проекта за ПУП е липсата на гаранции за запазване на обществения характер на къпалнята "Мария Луиза" и че там няма да има сериозно ново строителство. Същото се отнася и за Летния театър на територията на район "Лозенец". Тъй като имотът е предимно частен (друго безумие), Столична община би могла да го отчужди или изкупи, но това не се случва, а проектът за ПУП мълчи по тази тема и дори отваря нови рискове". Това написа Трайков във "Фейсбук". "Затова имаме идея да предложим промяна на резерватната част на парка, така че към нея да се добави и територията, на която се намира къпалнята. Тогава вече няма да има апетити за строителство и ще може отново да отвори за хората", допълни районният кмет.
"За целта първо говорихме с проф. Ковачев, според когото това е принципно възможно, но е извън рамките на неговата задача, а одобрението зависи от НИНКН. След това се срещнахме с директора на НИНКН арх. Петър Петров, който ни обеща подкрепа, но ако ние свършим подготвителната работа, тъй като няма никакъв свободен ресурс. Така че в момента сме се захванали с необходимата документална работа и изготвяне на фиша, за да може въпросът да бъде разгледан в НИНКН", поясни още Трайков.
