Рекордната активност на българите в чужбина, която отбелязаха изборите през април т.г., вероятно ще остане ненадмината. Нещо повече – изглежда ентусиазмът на сънародниците ни да участват в подготовката и провеждането на вота забележимо спада.
Такъв извод може да се направи от анализ на блогъра и изборен наблюдател Боян Юруков, публикуван наскоро. В текста Юруков припомня значимата роля на доброволците зад граница, когато се провеждат избори: „На всеки вот информираме, призоваваме, изясняваме, намираме помещения, попълваме комисии и нужди.” И посочва, че през годините тази роля „рядко е разпознавана, а понякога дори блокирана”.
Като пример дава случаи, при които прокуратурата призовава българи в чужбина на разпит заради разследвания на изборни измами. „Обвинения липсваха – прокурорите само им било любопитно. Това отношение и откровеният тормоз накара доста да се откажат не само да помагат с изборите, но и да имат каквото и да е с България. Общата позиция, включително на хора в ЦИК е, че целта на прокуратурата е именно била такава – деморализация на активните българи, най-вече в западна Европа”, изтъква той.
По думите му доброволците са направили опит да постигнат формално споразумение с ЦИК и външното ни министерство, което да направи съвместната им работа по изборите по-ефективна. Тъй като това не е случило, мнозина сега бойкотират организацията на вота 2 в 1, което „поставя пред реален риск изборите в чужбина, защото е практически невъзможно консулствата ни с крайно недостатъчния им персонал и ресурси да организират дори част от секциите”.
„Независимо, че 700 секции са принципно одобрени независимо от заявленията, надали ще има кой да плати за помещенията, да попълни комисиите и да свърши всичката работа около вота, която остава скрита за обикновения гласоподавател”, изтъква той. И допълва, че всичко това обяснява по-малкия брой на заявленията за гласуване, постъпващи от чужбина. За вота през април те са били 85 815 броя, а за юли – 70 960 броя. Прогнозата му е, че за изборите през ноември ще бъдат около 42 000.
Това няма да се отрази съществено на броя на избирателните секции, които ще бъдат около 700. Но може да се очакват трудности, твърди той, по организационната работа: „надали ще има кой да плати за помещенията, да попълни комисиите и да свърши всичката работа около вота, която остава скрита за обикновения гласоподавател.” Липсата на заявления ще забави и самото гласуване, тъй като въз основа на тях предварително се съставяха избирателните списъци в чужбина.
