Кабинетът предлага 933 лв. минимална заплата от 1 януари 2024 г. Това е значително увеличение спрямо сегашните 780 лв. - със 153 лв., или 19,6%. Новият размер отговаря на текста в Кодекса на труда, с който минималната заплата се обвърза с нивото на средната за страната и който ще бъде приложен за първи път именно за 2024 г. Така от следващата година нетният доход на наетите на минимална работна заплата ще достигне 724 лв.

Промените в Кодекса са причина да знаем толкова рано предложението на правителството - те предвиждат минималната заплата за следващата календарна година да се определя до 1 септември на текущата година. Срокът очевидно няма как да бъде спазен - общественото обсъждане на постановлението е до 2 октомври. Решението задължително се обсъжда със синдикатите и работодателите, преди да мине през Министерския съвет.

Предвиденият в КТ механизъм на изчисление предвижда най-ниското възнаграждение да е в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. По данни на НСИ, цитирани във впечатляващия с обема си доклад към постановлението, средната работна заплата за тези тримесечия е следната:

- за третото тримесечие на 2022 г. - 1743 лв.;

- за четвъртото тримесечие на 2022 г. - 1879 лв.;

- за първото тримесечие на 2023 г. - 1882 лв.;

- за второто тримесечие на 2023 г. - 1957 лв.

Средната брутна работна заплата за страната за период от 12 месеца е 1865,25 лв. Оттук се получава и предложеният размер от 933 лв. Така за пръв път минималната заплата ще бъде определена по ясен и предсказуем начин - нещо, за което години наред настояват работодателските организации.

Промените в Кодекса на труда бяха предложени от БСП, но те произтичат и от новата европейска директива за адекватни минимални работни заплати. Левицата се опита многократно да убеди парламента да направи едно извънредно увеличение с бюджет 2023 през лятото, като за целта предлагаше промени в пресния текст в Кодекса, но не успя да събере мнозинство за такава непредвидена промяна.

С новия си размер минималната заплата догодина ще позволи нетен доход, който ще е с 37,6% над линията на бедност за страната, който от 1 януари ще стане 526 лв., пише в доклада към проекта на постановление. Без увеличение догодина хората на минимално възнаграждение ще са едва 15,1% над линията на бедност, защото сега нетният доход от 780 лв. е 605,27 лв.

С новата минимална заплата ще се увеличат и минималните осигурителни прагове, а също и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се и земеделските и тютюнопроизводители. Това пък на свой ред ще означава повече разходи за работодателите, а оттам повече приходи в държавното обществено осигуряване.

В оценката на въздействието, която е 31 страници, не е пропусната даже демографската криза. Ако минималната заплата остане на тазгодишния си размер, "това не води до насърчаване на раждането, отглеждането и възпитанието на деца и до подобряване на репродуктивното здраве на населението", пише в нея. Не води и до положителни ефекти върху обезлюдяването в някои региони, допълват експертите. Любопитно е, че към негативните ефекти на евентуално замразяване (коментарът на различните варианти е задължителен при оценката на въздействието) са приложени и данните на НСИ за населението през 2022 г., според които емигрантите са 13 175 души, а завърналите се в страната българи и дошлите чужденци са 40 619 души (имигрантите), т.е. механичният прираст е положителен.