Ниската ефективност на специализираното правосъдие се потвърди и от анализа по темата, изготвен от Министерството на правосъдието. Документът, с който "Сега" разполага, описва познатите пороци в работата на специализираните съд и прокуратура.
Служебният министър Янаки Стоилов го инициира като част от дебата за закриването на специализираните структури, започнат по време на краткия живот на 45-ия парламент и посрещнат на нож от спецмагистратите и главният прокурор Иван Гешев. Тъй като Висшият съдебен съвет отказа да направи анализа в кратки срокове, с това се зае министър Стоилов.
В анализа се прави извод, че се наблюдава драстично увеличаване на щата на специализираната прокуратура. От данните, предоставени от държавното обвинение на МП, не става ясно дали има връзка с увеличен брой дела. Отбелязва се и големият процент командировани прокурори и следователи от и в спецпрокуратурата, тъй като командироването отваря вратата за зависимости от началниците в системата.
Също така, от 2013-2014 г. се наблюдава значително увеличаване на броя на прилаганите СРС, свързани с разработки за предателство и шпионство. Но "на този увеличен брой не кореспондира увеличен брой на делата за шпионаж. Воденето на статистиката по въпроса също е неясно и тези разлики в броя на издадените разрешения за прилагане на СРС и на внесените в съда дела будят съмнения за злоупотреби при прилагането на СРС, които следва да бъдат обяснени пред българските институции и общество", се казва в анализа.
За 2020 г. в спецсъда са постъпили 2992 искания за прилагане на СРС. Разрешение е дадено по 2798 от тях. Отказано е по 194. Дадените разрешения за прилагане на СРС засягат 1525 лица и 3188 телефони. За първите пет месеца на 2021 г. има 1213 искания, 1044 от които са разрешени. Те засягат 593 лица и 1669 телефони. "От 2017 г. до момента се наблюдава значителен ръст в исканията за прилагане на СРС, като същите възлизат общо на 14 066. От тях разрешения за прилагане на СРС е дадено по 11 936 броя, което съставлява 85% от всички направени искания", пише в анализа.
Анализът се спира и на големия брой сключени споразумения, с които завършват спецделата. Това обезсмисля целта, заради която са създадени специализираните съдилища. "Те би следвало да гледат дела за престъпления, за извършването на които са предвидени по-тежки наказания. Същевременно обаче чрез споразуменията значително се намаляват сроковете на наказанията, които осъдените лица получават", пише МП. Така например от началото на т.г. до месец юни с присъда са приключили 20 дела, а одобрените споразумения са 91. Сходно е съотношението между присъди и споразумения и за предходните години. Споразуменията, освен че позволяват падане под минималната присъда, са окончателен съдебен акт и не подлежат на контрола на горните инстанции.
И продължава: "Остро стои въпросът и за различните ограничителни мерки, съпътстващи делата в специализираните съдилища. Чрез задържания на имущество като веществени доказателства, налагане на запори и други подобни мерки, често непоправимо са увреждани бизнес-интересите на лица, които са задържани, или срещу които са повдигнати обвинения. Така дори и без влезли в сила присъди тези дела нанасят непоправими икономически и морални вреди не само на гражданите, които са потърпевши от тези мерки, но и на представата на обществото като цяло за правосъдие".
Към момента делата от общ характер (по обвинителен акт), които са висящи пред двете спецсъдилища, са общо 223. Подсъдими по тях са 1127 лица.
Всъщност делата по същество, които гледат спецсъдилищата, са нищожен процент от казусите, с които се занимават. Излиза, че магистратите в тях се занимават предимно с мерки за неотклонение, с други искания на прокуратурата и с разрешения на СРС-та.
Апелативните спецсъдии са най-слабо натоварените магистрати на апелативно ниво, потвърждава анализът на МП. През десетте години от създаването на тези структури всеки магистрат в тях се е произнасял средно по три дела от общ характер годишно. В останалите апелативни съдилища магистратите се произнасят по между 11 и 25 процеса на година.
В анализа се споменават и делата срещу България в Страсбург, водени заради спецсъда и прокуратурата. Цитирани са процесите на Миню Стайков и Николай и Евгения Баневи. Първият вече осъди държавата заради продължителното си задържане. Решението на Баневи се чака.
В анализа се споменават и две дела, по които жалбите в Страсбург са отхвърлени, тъй като ЕСПЧ приема, че не са изчерпани вътрешните механизми за търсене на отговорност от държавата. Един от тях е административната процедурата, която проверява за бавно правосъдие и може да приключи с обезщетение от до 10 хил. лв. До момента по тази процедура са сключени 7 споразумения, а изплатените по тях обезщетения са общо на 27 900 лв. Най-високото е 7400 лв. То е за производство, продължило малко над 15 години, което обаче е образувано 8 години преди създаването на спецсъда.
От анализа се вижда, че има и дела за обезщетения срещу спецсъда и спецпрокуратурата, заведени по Закона за отговорността на държавата.
МП предлага спецсъдилищата и спецпрокуратурите да бъдат закрити, а на тяхно място да има специализирани отдели в прокуратурите и отделения в окръжните съдилища на 5 места - София, Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново. Втора инстанция ще бъдат апелативните съдилища, а последна - Върховният касационен съд. "Предлагаме е да се запазят добрите страни, без това да изисква продължаване на дейността на спецпрокуратурата и спецсъда", обясни неотдавна правосъдният министър. По думите му трябва да се обсъди и свиване на обхвата на престъпленията, с които се занимават спецструктурите.
