Антикорупционната комисия не може да отказва информация, включително и когато се опитва да се крие зад служебна тайна. Тя е длъжна да предоставя и публикува на официалната си страница всички образувани производства за конфискация, както прави това например за преписките за конфликт на интереси.
Това произтича от акт на Върховният административен съд (ВАС), с който окончателно се отхвърля жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество по дело, инициирано и спечелено от Антикорупционния фонд (АКФ) още през 2022 г.
Това слага край на период от две години, в който комисията прибегна до поредица от процедурни трикове, за да избегне изпълнението на съдебното решение, което я задължава да разкрие информация. Определението на ВАС не оставя повече процедурни стъпки пред КОНПИ, твърди АКФ.
Надяваме се, че след окончателното определение на ВАС антикорупционните комисии – една от основните институции, призвани да осъществяват държавната антикорупционна политика – ще прекрати двегодишното неглижиране на правовия ред в страната и ще публикува обществено значимата информация за решенията си за отнемане на имущество“, коментира Лора Георгиева от правния екип на АКФ.
През април 2022 г. фондът завежда дело срещу КПКОНПИ, след като комисията отказа да предостави достъп до решенията си за образуване на производство за конфискация на незаконно придобито имущество. В хода на делото става ясно, че комисията в нарушение на закона е обявила за служебна тайна всички свои решения за образуване на конфискационно производство.
Решението е било взето през 2018 г. от тогавашния директор на КПКОНПИ Пламен Георгиев. Негова заповед скрива решенията в най-обемната сфера на дейност на КПКОНПИ, в която са заети най-голям брой нейни служители и за която се разходва най-голяма част от 30 милионния ѝ годишен бюджет.
Решенията са важни, защото именно чрез тях може да се изясни какви проверки са извършени от държавния орган, установените въз основа на тях факти, критериите и правните изводи, довели до образуване на съдебно дело, силно засягащо имуществената сфера на гражданите.
Още през ноември 2022 г. Административен съд – София град (АССГ) постанови, че решенията на КПКОНПИ не могат да бъдат служебна тайна. Според съда, тези решения представляват обществена информация и е налице надделяващ обществен интерес от предоставянето им. Съдът задължи комисията да предостави пълен достъп до тях в 14-дневен срок след влизането на съдебното решение в сила. Решението на съда тогава е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вместо да изпълни съдебното решение обаче, КПКОНПИ подаде иск то да бъде обявено за нищожно и в нарушение на закона самоволно спря предоставянето на търсената от АКФ информация.
„Съдебният акт е задължителен за изпълнение от всички, до които се отнася. КОНПИ обаче демонстрира неуважение към закона и своеволно реши да не изпълнява решението на съда и да не разкрива търсената обществена информация“, коментира Лора Георгиева.
През март 2023 г. АССГ отхвърли иска на КПКОНПИ и отказа да обяви съдебното решение за нищожно. Според съда, твърдението на комисията, че съдебното решение е „неразбираемо“, е напълно неоснователно.
„Съдебният състав изцяло възприе аргументите на АКФ, че съдебното решение, чиято нищожност се твърди, е напълно разбираемо и изпълнимо и не са налице никакви пороци, водещи до нищожност,“ допълва Лора Георгиева.
Въпреки ясното решение на АССГ, през април 2023 г. КПКОНПИ отново прибягва до процедурни трикове, като обжалва решението на АССГ пред Върховния административен съд. По този начин разкриването на решенията за отнемане на имущество се забави с още една година.
Преди няколко дни Върховният административен съд потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството. Произнасянето на ВАС е окончателно, което означава, че пред КПКОНПИ не остава нищо друго, освен да изпълни решението на съда – нещо, което комисията е била длъжна да направи още преди две години.
Веднага след публикуването на определението на ВАС, АКФ изпрати до КПКОНПИ писмо с искане за незабавното изпълнение на съдебното решение от 14.11.2022 г. Според фондът решенията за започване на конфискационно производство следва да се публикуват, така както се публикуват тези за установяване на конфликт на интереси. Както е постановил и съдът: „Търсената информация е обществена и не съществуват основания за отказване на достъп до нея“.
„Колкото повече КОНПИ се бави да публикува тези решения, толкова повече се засилват съмненията, че ръководството ѝ се страхува от обществената реакция, когато те бъдат разкрити“, коментира Бойко Станкушев, директор на АКФ.
„Ако комисията за пореден път се отклони от законовото си задължение да изпълни съдебното решение, ще сигнализираме съда и ще поскаме налагане на глоба. Става дума за казус от ключов обществен интерес и не можем да оставим институциите с години да неглижират закона и да се отклонят от задължението си своевременно да предоставят на обществото достъп до значима публична информация.“, добавя той.
"СЕГА" ПРИПОМНЯ:
Разходите на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) по делото за конфискация срещу шефа на фалиралата КТБ Цветан Василев са публична информация. Те не са "търговска тайна", както твърдят от комисията. КПКОНПИ е държавен орган, който се финансира от бюджета, а не е стопански субект. Това пледира Емил Дангов от Върховната административна прокуратура по дело за достъп до информация, което "Сега" води срещу комисията.
Прокурор Дангов напомня, че разходите на КПКОНПИ, свързани с иска за конфискация на имуществото на Василев, са "публични бюджетни средства и комисията дължи прозрачност при отчитане на разходването им". Според него търсената от "Сега" информация не е класифицирана и комисията не може да твърди, че тя е служебна тайна.
Тезите на комисията за търговска тайна и секретни данни са оборени и от адвокат Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация". Няма данни по делото, че информацията е класифицирана, обяснява той. И допълва, че "простото позоваване на класифицирана информация не идентифицира дадена информация като такава". "И за неюристи е очевидно, че КПКОНПИ не е търговско дружество и се надяваме да не се превръща в такова", пледира още Кашъмов. И напомня, че в случая надделява общественият интерес данните за разходите на комисията да бъдат публични.
Процесът по гражданския иск на комисията за конфискация на 2.2 млрд. лв. срещу Василев, съпругата му и дъщеря им, както и 24 фирми, беше образуван в Софийския градски съд през март 2016 г. Делото обаче е спряно, тъй като магистратите пратиха въпроси по казуса до съда на ЕС в Люксембург.
Георгиев отказа информация дали властите в Швейцария са уважили негово искане за обезпечителни мерки върху имотите на Василев и семейството му там. Съпругата на бившия банкер Антоанета Василева заяви в телевизионно интервю, че комисията за конфискация дължи разноски на Швейцария. С аргумента, че това е служебна тайна, Георгиев отказа да отговори вярно ли е това, в какъв размер са, платени ли са, както и дали има откази и от други държави и съответно разноски. "Сега" попита и какви други разходи са направени във връзка с проверката на имуществото на банкера и на семейството му. При внасянето на иска за конфискация в съда Георгиев обяви, че той е придружен от 28 000 страници с доказателства и всички материали тежат близо 6 т. "Наехме специален транспорт, печатница, а в пренасянето участваха служителите на съдебната охрана, дори пробиването на дупките в хартията беше тежък процес", обясни той. На въпрос за каква сума става дума, отговорът е, че това е търговска тайна.
