Новите идеи на управляващите, анонсирани от шефа на здравната парламентарна комисия доц. Антон Тонев, пациентите да имат достъп до много лични лекари, като по този начин се разтоварят най-натоварените от тях, се натъкна на сериозен отпор от медиците. Предлаганата концепция "води до разрушаване на дългосрочните отношения лекар-пациент, като ги превръща в моментни и лишени от ангажираност". Освен това" създава условия за лутане и несигурност на пациента" - това се казва в позиция на националното Сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ).
Електронното досие не говори, не се оплаква
От сдружението посочват, че първичната извънболнична помощ, осигурявана от общопрактикуващите лекари, е основата на системата на здравеопазването, както и че практиките на личните лекари са разположени в най-различни населени места в България, вкл. и в част от тези, където няма друг достъпен за хората вид медицинска помощ. "Общата медицина е медицина на само на първия, но и на продължителния контакт. Отношенията лекар/пациент продължават с години. Ние не просто се познаваме с нашите пациенти, а както казва народът "знаем се" и за добро и за зло. Общопрактикуващият лекар е един от много лекари. Но за пациентите си вече 22 г. той е избраният, неговият лекар, към когото първо ще се обърне и довери, когато има проблем или при когото ще се върне и сподели, след лечение в болница или консултация", казват медиците. Те отчитат ползата от електронното досие, което обаче според тях не може да замени въпросното "знаем се". "Досието не говори, не се оплаква и едва ли 20 годишна история на болестта може да бъде прочетена за 1 минута. А дали въобще може да се прочете историята на изстраданото? Или е нужно да познаваш човека?", питат те.
От кабинет в кабинет?
"Предлаганата концепция води до разрушаване на дългосрочните отношения лекар-пациент, като ги превръща в моментни и лишени от ангажираност; компрометира пациент-ориентирания, холистичен подход; създава условия за лутане и несигурност на пациента. Защо? За да спести малко чакане пред кабинета на лекаря?", питат още медиците.
"Личните лекари няма да станат повече. А и не знам колега, който да няма много пациенти", коментира пред "Сега" шефът на софийските общопрактикуващи лекари д-р Георги Миндов. По думите му от 2000 г. досега хората са можели да сменят личния си лекар точно 44 пъти, така че който не е намерил своя лекар досега, едва ли ще го направи в бъдеще. Д-р Миндов вижда огромен риск при осъществяване на новата идея някои трудни пациенти да се окажат нежелани. "Сега лекарят е длъжен да прегледа всеки пациент от пациентската си листа, който е дошъл на преглед. А като няма такава листа, изобщо няма да е задължен. Кое ще му поречи да каже: "Ти си с ТЕЛК, не плащаш потребителска такса, отиди при друг колега", дава за пример той. В този случай общопрактикуващият лекар според него ще има по-голяма изгода да приема само пациенти, които са с леки оплаквания, защото за тези, които изпрати при специалист, ще получава наполовина по-малко средства от тези, които е излекувал сам.
Спестяване на бюджет или свръхразходване на средства?
От сдружението са особени притеснени от идеите да бъде отнета частта от бюджета, наречена капитационно заплащане, което се предвижда да бъде 42% от бюджета на първичната извънболнична помощ за 2022 г. Според тях не е ясно как ще се изчислява процентът на изпълнение на профилактичните прегледи. "Да спести бюджет? Премахва се почти половината от осигуреното финансиране на първичната извънболнична помощ с обещания за повишаване на приходите, които веднъж се определят като недостатъчни, после като много добри, а капитационното плащане като незаслужено. По какъв механизъм и как ще се случи? Как се гарантира сигурността на лекаря, респективно на пациентите?", питат те.
Лекарите обясняват, че ежегодно извършват над 30 млн. прегледа. "Едната част, некоректно наричани през годините дейности, които са прогнозируеми като брой и с фиксирана цена (профилактични, диспансерни, поставяне на ваксини). Другата част - около 20 млн. - са всички останали по какъвто и да е проблем, включен в пакета от дейности на общопрактикуващите лекари, чиито брой няма как да бъде определен предварително. Тези 20 000 000 прегледа се покриват от 42% капитационно заплащане, което означава по 8.15 лв. на преглед, ако бъдат утвърдени предложените стойности на капитационното заплащане за 2022 г. и ако са същия брой. В случай, че са повече, средната разпределена сума за всеки преглед ще е по-малка. Следователно, чрез частта от бюджета за капитационно заплащане не се осигурява единична цена, а общ фиксиран бюджет за неопределен, непредвидим брой потребление на различни дейности, който може да варира в една и съща, както и в различните практики", обясняват те.
От сдружението поясняват, че капитационното заплащане не са дарени пари или "студен резерв", които държавата подарява на общопрактикуващите лекари. "Това не е "чиста печалба", която влиза джоба ни, а изработени от нас финансови средства и то на цена, която едва ли може да се определи като адекватна стойност за лекарски преглед, която би трябвало да осигури издръжката на практиката и възнаграждението на нашите сътрудници. При съществуващото капитационно заплащане няма определена предварително цена на първичния медицински преглед, но ако се направи, то би следвало да е в пъти по- голямо от сега заплащаното при увеличено потребление", казват оттам.
Д-р Миндов също е на мнение, че заплащането не според броя пациенти, както е сега, а според броя на осъществените прегледи би било доста сложно осъществимо. "Колко струва един преглед? Един първичен преглед на специалист по обща медицина, в каквито е идеята да се превърнем личните лекари, не е остойностен", казва той, изчислявайки, че за целта ще са нужни поне по 30-40 лв. на преглед. "Откъде ще дойдат тези пари?", пита той, намеквайки, че може да се наложи доплащане от пациента.
Остават ли направленията за специалист?
Един от спорните въпроси засега е как ще се ходи при специалист - дали за целта пак ще е нужно направление от личен лекар (който и да е той), или всеки човек ще може да избира сам специалист, при който да запише час.
"Декларираната свобода за посещаване на различни лекари безспорно би довела до активиране на т.нар. свръхпотребление, което ще доведе до свръхразходване на средства, от това - до налагане на ограничения (но категорично не от общопрактикуващия лекар) на всеки един пациент в ползването на медицински услуги или определяне на равномерно разпределена здравна "дажба" - напр. един преглед при личен лекар, 1.5 консултации при колега от друга специалност и толкова за една година", казват от сдружението. "А ако в даден момент са необходими повече?", питат те.
Според Миндов логиката е щом човек може да избира при кой личен лекар да отиде, да може да избира и сам специалист, при който да запише час. В този случай обаче според него ще лъсне истината, че на човек годишно не се пада дори и по една направление за специалист. "Направленията за специалисти са лимитирани, те си имат бюджет от 380 млн. лв. Като отидете на един специалист, няма да може да отидете на друг в рамките на годината", казва той.
"В англоезичната литература джипитата (специалисти по обща медицина) са означени като gatekeepers - пазачи, тяхната роля е ключова и не бива да бъде отменяна. Свобода за избор на джипи е едно, свобода за достъп до всеки специалист по лична преценка на пациента е съвсем друго. Всеки един опит да се заобиколят джипитата води до експлозия на разходите без подобряване на здравето - просто посещението при специалист не може да става по лична преценка на пациента, който няма и представа какво има. Практиката в развитите страни показва, че 95% от медицинските дейности могат да се поемат от джипита. Освен това джипито познава пациентите, проблемите, не всичко се вписва в досието (особено у нас съм сигурен, че няма да са изчерпателни). Необходимо е да разгърнем първичната здравна помощ, не да я свиваме", коментира във фейсбук и д-р Аспарух Илиев. Според него отварянето на системата ще доведе до изчерпване на всички пари за годината на 3-тия месец. "И на мен ми се иска да влизам в магазина и да си взимам каквото ми хареса, но няма пари и ресурс за това", казва той.
Нови идеи
Според медиците обявените идеи не дават решения на наистина сериозните проблеми - като недостатъчността и напредналата средна възраст на лекарите, работата в трудно достъпни и отдалечени райони, прогресивно намаляващата атрактивност на работата в първичната извънболнична помощ, немалкия брой трайно здравнонеосигурени лица, непосилния административния товар и ориентиран към администриране, но не и към медицина контрол, специализацията, продължаващо медицинско обучение и др. Затова припомнят редица свои конкретни предложения за промени - като "кариерно развитие (напр. повече клинична свобода чрез разширяване на възможностите за диагностика и лечение, оптимизиране системата на специализация); превес на медицината над подчинението на запетайките; обмислено и добре планирано надграждане и развитие на дейностите по профилактика, диспансерно наблюдение, ваксинопрофилактика; възможности за гарантиран годишен отпуск и заместване при боледуване" и др.
