От догодина минималната работна заплата се предвижда да достигне 940 лв. месечно, каза в интервю за БНР министърът на финансите Росица Велкова. Това е заложено в тригодишната средносрочна прогноза, която ще бъде представена в Брюксел и върху която се базира проектобюджетът за настоящата година, който ще бъде предложен на следващия парламент. По думите й през 2025 г. показателят ще се увеличи до 1038 лв,, а година по-късно - до 1128 лв.
Тези суми са разчетени съгласно законовите промени, гласувани от последното Народно събрание, посочи финансовият министър. През февруари Народното събрание успя да събере консенсус и да одобри нов ред за определяне на минималната работна заплата. Бе решено от януари 2024 г. тя да бъде 50% от средната, изчислена на базата на последните две тримесечия от 2022 и първите две тримесечия на 2023 г. Целта бе произволният ред за определяне на минималната заплата да отпадне, а бизнесът да има по-голяма предвидимост за разходите за персонал.
"Не съм писала и не съм казвала, че държавата е във фалит. Медиите интерпретираха това на базата на констатациите в доклада на финансовото министерство", обясни министър Велкова по повод смутът, който предизвика въпросният доклад и последвалата пресконференция. Велкова обяви, че е готова да си подаде оставката, ако премиерът й я поиска.
По думите й този доклад, който предхожда изработването на проектобюджета, е стандартна процедура. Документът бил изпратен за съгласуване в министерствата още на 10 март и не е ясно как е попаднал в медиите.
Днес Велкова не пожела да коментира дали има риск за валутния борд и фиксирания курс на лева спрямо еврото - твърдения, които БНБ определи като некомпетентни и безотговорни.
Служебният финансов министър отново се оправда, че черните прогнози и тревожни рискове за финансите на държавата са възможни при негативен сценарий, при който в следващите четири години се запази висок бюджетен дефицит от 6-7%.
"За първи път приходите не са планирани консервативно и има риск да не бъдат изпълнени", обясни още Велкова по повод проектобюджета за 2023 г., който МФ изготвя и който ще предостави на новото Народно събрание. За да се подсигури финансовото министерство ще предложи два буфера в бюджета. "Единият буфер е да не могат капиталовите разходи да бъдат пренасочвани за друг вид разходи и оттам се очаква да се направят икономии. Другият буфер, е 10% ограничаване на разходите, които могат да се разходват през 4-то тримесечие при условие, че не се нарушава салдото", обясни тя.
Служебният кабинет не може да спре компенсациите на небитовите потребители за скъпия ток, каза още Велкова. Мярката е приета с акт на Народното събрание, включително и таванът за подпомагане от 200 лв. на мегаватчас и е в сила до 30 юни.
