Инспекторатът към Министерството на образованието проверява шефа на Националния институт по метеорология и хидрология към МОН проф. Христомир Брънзов за конфликт на интереси. Това става ясно от отговор на просветния министър Красимир Вълчев на въпрос на депутата Станислав Станилов, който бе от квотата на Патриотите, но в момента не членува в парламентарна група.
От 1 януари 2019 г. синоптиците преминаха под шапката на министерството на образованието, след серия протести срещу недостатъчното финансиране и начина, по който парите се разпределят от БАН. Наскоро за негов директор отново е бил назначен предишният шеф на института, когато той бе към академията - проф. Брънзов.
Проф. Станилов припомня, че преди месеци е задал въпрос за наличие на връзки между фирми, свързани с шефа на НИМХ, и самия институт. Отговорът от МОН обаче е бил, че не са открити договори между фирмите и института. Нова проверка на проф. Станилов показала, че фирмата ЕТ „Аналог - Христомир Брънзов“ е закрита през септември 2018 г., но фирмите „МСЕ-Сервиз“ ЕООД и Консорциум „Метеорологични системи и екипировка“ ООД са прехвърлени през август 2018 г. на Петя Христомирова Брънзова, която е дъщеря на генералния директор, и продължават своята дейност.
Основната дейност на третата фирма „Консорциум „Метеорологични системи и екипировка“ ООД е „проекти и експертизи в областта на метеорологичния мониторинг“. "Фирмата усилено рекламира, че продава десетдневна прогноза на производство от фотоволтаични централи и ежечасна 3-дневна прогноза на производство от ветропарк. Подобни прогнози няма как да бъдат изготвени, ако не се ползват първични метеорологични данни, а такива могат да се вземат само от съответния институт. Възниква въпросът как фирмата получава данните, ако няма договор с НИМХ?", пита депутатът.
Проф. Станилов посочва, че новата управителка на фирмата Петя Брънзова не е метеоролог, а доктор по икономика, и така възниква и вторият въпрос - как икономист може да произвежда данни, за които няма съответна квалификация? "Такава квалификация несъмнено има доскорошният управител на фирмата професор Брънзов. Той има и в момента неограничен достъп до първичните данни на НИМХ, на който се явява генерален директор. Този директор Ви е пряко подчинен", казва проф. Станилов и иска отговор от министър Вълчев как се отнася към факта, че дъщерята на генералния директор на НИМХ ръководи частна фирма със същия предмет на дейност като държавния институт, ръководен от баща ѝ.
Министър Вълчев посочва, че сигналът, който е имал през 2017 г. за въпросните фирми, е бил включен в одитна проверка на Звеното за вътрешен одит към МОН, която е установила, че НИМХ няма сключени договори с фирмите ЕТ „Аналог - Христомир Брънзов“, Консорциум „Метеорологични системи и екипировка“ и „МСЕ – Сервиз“ ЕООД. След като е получил депутатския сигнал за конфликт на интереси обаче, той веднага - на 4-ти март - е разпоредил проверка в НИМХ на Инспектората на МОН, за която ще даде информация след като приключи.
В декларацията си за конфликт на интереси проф. Брънзов посочва, че при назначаването си няма участие в никакви търговски дружества. "Няма нормативно регламентирано изискване фирмите, в които е участвал, да бъдат закрити след напускането му, или ограничения от кого да се управляват. Друг е въпросът за етичния елемент и каква информация се ползва, затова, ако разполагате и Вие с допълнителни данни, те ще бъдат проверени", коментира просветният министър.
Според министъра твърдението на проф. Станилов, че прогнозите за производството на електроенергия от фотоволтаичен ветропарк могат да се направят само по първични данни от НИМХ не е точно. "Всички големи фотоволтаични и ветрови паркове имат собствена система за метеорологични измервания, те.е. те разполагат с първични данни. В интернет също има множество числени модели за прогноза на времето с отворен код, така че такива прогнози могат да се правят дори от информатици, нямащи нищо общо с метеорологията и НИМХ", обяснява Вълчев. "Ако се намерят данни за най-малък потенциален или евентуален конфликт на интереси, ние сме длъжни да сезираме Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество и Ви уверявам, че ще го направим", заключава той.
Проф. Станилов коментира, че е доволен от отговора, но е категоричен, че трите фирми са били създавани паралелно с назначаването навремето за директор на Христомир Брънзов, че те са работили паралелно с НИМХ и са измуквали данни от него. "Сега дали в момента това го правят, не е съвсем сигурно, но то може да се установи не особено трудно", казва Станилов.
ВИСОКИ ЗАПЛАТИ
От писмен отговор на друг въпрос на проф. Станилов пък става ясно, че на 4-ма служители от НИМХ са били определени заплати, които превишават 120% от началната основна работна заплата за съответната категория персонал. Информацията за това се съдържа в доклад на звеното за вътрешен одит на МОН в НИМХ за времето, когато институтът бе към БАН. Одитът на МОН обхваща периода от януари 2016 г. до 31 юли 2018 г. В доклада се отбелязва, че научният съвет на НИМХ е одобрил разпределението на бюджетната субсидия на института за 2018 г., като от определените с бюджета 1.4 млн. лв. за издръжка (в т.ч. 1.3 млн. лв. за оперативна дейност) е разпределил за заплати и осигурителни вноски общо 993 хил. лв. и е утвърдил за издръжка от субсидията 416 хил. лв., което е в несъответствие с решение на Общото събрание на БАН за разпределение на бюджета за 2018 г. по компоненти. За изплащане на работни заплати са използвани средства, определени за издръжка на института, пишат одиторите.
"Директорският съвет на НИМХ като консултативен орган на директора е вземал решения за увеличаване на основни работни заплати, за заплащане на дейности по допълнително възложени функции на служители, определял е месечни лимити за заплати в структурата на института, въз основа на които директорът е утвърждавал поименни разписания на длъжностите и работните заплати, без да има тези правомощия", смятат още одиторите. По време на одитирания период шеф на НИМХ бе проф. Христомир Брънзов.
При проверени трудови възнаграждения на 12 служители за юли 2018 г. е установено, че на 4-ма от тях са определени основни работни заплати, които превишават 120% от началната заплата за съответната категория персонал в несъответствие с дадените препоръки.
