Комисар Антон Златанов в крайна сметка ще остане за постоянно шеф на Главна дирекция "Гранична полиция", въпреки че МВР по-рано обяви, че назначаването му е само временно, а самият той не желае да заеме поста порати лични причини и липса на обществено доверие в работата му. Вътрешният министър Калин Стоянов обаче даде да се разбере, че това е било само трик, с който да се потуши общественото недоволство, че начело на граничарите застава служител, чиято карера се свързва с бруталното полицейско насилие по време на протестите през 2020 г.

Стоянов днес призна, че към момента не се търси титутиляр за поста директор на "Гранична полиция", макар че само преди седмица лично медийният съветник на министъра обясни пред "Сега", че намеренията са комисар Златанов да остане временен шеф, докато се намери постоянен. "Такава е политиката на МВР - ръководните служители първо минават през етап, в който са временно назначени на длъжността", заяви Калин Стоянов пред БНТ, от което става ясно, че предстои Златанов да бъде назначен за постоянно.

Според министъра няма нищо притеснително във факта, че именно комисар Антон Златанов в качеството му на зам.-директор на СДВР отговаряше за охраната на антиправителствените протести през 2020 г., когато имаше няколко доказани случаи на полицейско насилие, а огранизационните действия на МВР бяха под всякаква критика. Случаят с битите студенти под колоните на МС не е бил под ръководството на Златанов, както и че всички проверки срещу него като директор на СДВР не са открили никакви нарушения, твърди министърът.

По време на най-масовия протест на 2 септември 2020 г. обаче именно Златанов е ръководил изцяло полицията, но вътрешният министър счита, че "той е предприел действия в резултат, на които са избегнати много по-тежки последствия, както за служителите на МВР, така и за протестиращите". Както всички видяха тогава, нищо подобно не се случи. Дори напротив - с много от действията си полицията ескалира напрежението.

На първо място, протестът тогава също беше белязан от пребити граждани, единият от които беше журналистът Димитър Кенаров, който вече осъди МВР за незаконния си арест. Той беше незаконно задържан и бит от полицията, а впоследствие проверката по случая не откри нарушения от страна на униформените. И до момента няма наказани по случая. 

Освен това полицията допусна провокатори с десетки силни бомбички, които в продължение на часове хвърляха взривове по полицаите, които стояха безучастни на стълбите пред Народното събрание на площад "Независимост". Как тези оръжия стигаха до неколцина мъже в първите редици на протеста? Защо полицията, включително с цивилни агенти сред протестиращите, не успя да противодейства на демонстрантите, които застрашаваха живота на униформените? Тези въпроси останаха без отговор. 

Въпреки че голяма част от провокаторите тогава останаха на свобода, редица други мирно протестиращи граждани бяха отведени с белезници. Пример за това беше съпредседателят на "Зелено движение" Борислав Сандов, който малко след началото на протеста беше задържан. Той по-късно също осъди МВР за незаконния си арест.

7 неудобни въпроса към МВР за протестите

Сблъсъците, до които се стигна на големия антиправителствен протест на 2 септември, повдигнаха много неудобни въпроси към действията на полицията. По традиция от МВР и СДВР хвалят работата на подчинените си и стоварват цялата вина за станалото върху гражданите.

08 Септ. 2020