Откакто съществува правото на избор, българите са прехвърлили в държавното обществено осигуряване над 500 млн. лв. от пенсионните си спестявания за втора пенсия. Така тези пари вместо в индивидуална партида са се влели в сребърния фонд за гарантиране устойчивостта на пенсионната система, а хората ще получават една пенсия от НОИ вместо две. Това показват данни за прехвърлените средства от универсалните фондове към фондовете "Пенсии" и "Пенсии по чл. 69", предоставени на в. "Сега" от Националната агенция по приходите.
До края на поредната отсрочка за прехвърляне на партидите в НОИ остават още три работни дни - срокът изтича на 30 юни за всички, на които до тази дата включително остават по-малко от 5 години до навършване на възраст за пенсиониране за трета категория труд и на които все още не е отпусната пенсия.
В последните две години отливът от осигуряване в частните фондове е безпрецедентен - от началото на 2020 г. досега от втора пенсия са се отказали повече хора, отколкото за всичките останали години, в които съществува тази възможност. Миналата година 16 190 души са подали заявление за смяна на осигуряване от универсален фонд в НОИ, а от 1 януари до 22 юни на тази година заявленията са 22 741, показват данните на НАП. Така за година и половина от втора пенсия са се отказали 38 931 души при 37 793 за 2015-2019 г.
Прехвърлените суми също са рекордни. За 2020 г. 135 814 845 лв. лични спестявания са преминали от втория в първия стълб, а тази година са прехвърлени 14 823 435 лв., но още 132 185 075 лв. чакат да бъдат прехвърлени (срокът, който имат за това пенсионните дружества е 6 месеца). Така за година и половина в сребърния фонд са пратени 282 823 355 лв. За сравнение, през целия период от 2015 до 2019 г. сумата е 230 млн. лв., като единствено при друг гратисен период за избор - през 2018 г., прехвърлените партиди доближиха 100 млн. лв. (бяха около 91 млн. лв. по данни на НАП).
В последните около 2 години започна да се предоставя повече информация за ситуацията с пенсионните осигурявания на хората, родени след 1959 г. и ниските суми накараха много от тях да заложат на сигурното - НОИ. ГЕРБ бави до последно регламентирането на фазата на изплащане, като прие необходимите за това законови промени в самия край на миналата година, а наредбите по тези промени се писаха до последния момент. Това поставя под въпрос доколко хората, които междувременно се прехвърлиха в НОИ, направиха информиран избор.
Тези дни от пенсионните дружества отново припомниха за кого не е изгодно да се прехвърли в държавното обществено осигуряване. Пред БНР Даниела Петкова от УС на Асоциацията на пенсионните дружества у нас изнесе нови данни, според които поне 30 на сто от хората нямат никакво намерение да се пенсионират, въпреки придобиването на това право, а ще продължат да работят. Сред останалите 70% голям дял ще получават минимална пенсия от първия стълб, а тя няма накъде да бъде намалявана заради втората, т.е. парите от втория стълб при всички положения ще са в плюс.
Тези, на които им липсват вноски в първия стълб, имат интерес да запазят макар и малкото пари във втория стълб, които ще получат еднократно или разсрочено, обясни Петкова. Това се случва при хората, които имат липсващи периоди на осигуряване през 19-те години, в които действа вторият стълб. Тези липсващи периоди подсказват, че хората нямат достатъчно стаж за държавна пенсия, но ще могат да получат парите си от втория стълб, тъй като при него условието е само да има навършена възраст.
Според Петкова все още има и една рискова група, която не се интересува какво става с осигуряването им. "Вероятно между тях ще има хора, които в бъдеще ще установят, че не е било толкова разумно да не се интересуват от кой стълб каква пенсия ще получават“, коментира тя.
