Младостта и неопитността, които характеризират 47-ото Народно събрание, могат да създадат сериозни проблеми в работата му. Много от новаците в парламента се озоваха директно на отговорни, ръководни позиции в постоянните комисии. Именно те са местата, където реално се коват законите на страната, преди да бъдат одобрени от пленарната зала. Тези депутати поемат изключително тежки и специфични ресори, като някои не само, че нямат опит, но дори и подходящо образование.
Най-смущаващият пример е Искрен Арабаджиев от ПП, който беше избран за председател на комисията по труда, социалната и демографската политика. От името на комисията се вижда, че тя ще се занимава с много сериозни проблеми – доходите на гражданите, социалното подпомагане в условията на криза, демографската катастрофа и много други. Арабаджиев е 30-годишен икономист, който досега беше известен като зам.-кмет на столичния район „Студентски” от ДБ. Преди последните парламентарни избори е заменил десницата с ПП. От формацията на Кирил Петков и Асен Василев твърдят, че Арабаджиев разполага с „опит в сферата на данъците, счетоводството и финансите в различни международни компании, както и в публичния сектор, като част от ръководството на общинската администрация в София”. Предстои да видим дали това ще се окаже достатъчно за тежката му длъжност.
Недоумение буди и изборът на Милен Матеев, отново от ПП, за ръководител на комисията по конституционни и правни въпроси. Той е юрист по образование и според ПП професионалната му биография се свежда до работата му като нотариус в Дряново през последните 20 години, както и два мандата като зам.-шеф на Апелативна Колегия – Велико Търново към Нотариалната Камара. В същото време, пред комисията, която той оглави, стои задачата да проведе дълбока правосъдна реформа, каквато новите управляващи обещаха. Това е не просто сложна законодателна задача, но и политическа – промените в съдебната власт са мястото, където особено остро се сблъскват различните интереси на големите политически сили. Очевидно е, че Матеев няма опит на такова равнище.
Комисията, която контролира спецслужбите и употребата на СРС, ще се оглавява на ротационен принцип от парламентарните групи. Първият й председател е Калоян Икономов от ПП, когото от формацията описват като „сериен предприемач, икономист и инвеститор”, а бизнес начинанията му обхващат сфери като „възобновяеми енергийни източници, дигитални технологии, земеделие, козметика”. Не се вижда обаче пресечна точка с изключително специфичната дейност на комисията.
Това важи с още по-голяма сила за Михал Камбарев, който оглави комисията по превенция и противодействие на корупцията. Той е завършил „връзки с обществеността”. От ПП мъгляво описват професионалния му път по следния начин: „Камбарев заема различни ръководни позиции и е част от Асоциацията на българските лидери и предприемачи.” От антикорупционната комисия се очаква да бъде активна – все пак Кирил Петков заяви, че основното мото на управлението му е „нулева толерантност към корупцията”.
Откровено удивление предизвиква изборът на Венцислава Любенова от ПП като председател на комисията по външна политика. Образованието й е „международен бизнес”. Като конкретна професионална дейност от формацията посочват „бизнес анализатор по информационни технологии във фармацевтичната индустрия”. А пред нейната комисия стои важната задача да работи с другите държавни институции за разрешаването на спора със Северна Македония, който придоби международно измерение през последните две години.
За шеф на комисията по енергетика беше избран Радослав Рибарски от ПП. Той съвместява новата си длъжност с поста председател на анкетната комисия за въпросите на енергийната криза. Рибарски е завършил МИО, а от формацията го представят като „специалист по енергийни инвестиции, като развива редица международни енергийни проекти” – не става ясно какви са тези проекти, с кого ги развива и с какъв успех. И двете му комисии са натоварени с огромна отговорност – да намерят адекватни решения на проблема с рязко увеличените цени на енергията, които се отразяват тежко на гражданите и на бизнеса.
Връзките с гражданското общество, за които новите управляващи винаги са подчертавали, че са им важни, се поемат от Станислав Балабанов от ИТН. Той е репортер от телевизията на Слави Трифонов. На сайта на парламента графата за професията му стои празна, не е ясно и какво е образованието му. Това не му пречи да бъде депутат в трети пореден парламент.
Объркващ е и изборът на Андрей Чорбанов от ИТН за председател на комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите. Чорбанов е имунолог по професия и видимо не се вписва в ресора на комисията.
