Нова група политици, общественици и граждани, предвождана от доскорошния автор тв предаването "Вяра и общество" по националната телевизия, сега политик от "Републиканци за България" Горан Благоев, журналиста Иво Инджев, общинския съветник от "Демократична България" Марта Георгиева, финансиста Мартин Заимов, писателят и лекар Любомир Канов и др. обяви поредната инициатива за премахване на Паметника на съветската армия в София. 

На пресконференция в БТА Горан Благоев обяви, че тяхното начинание е логично продължение на процес, който върви от 30 години, но вече е дошъл моментът "да се извърви пътят". Журналистът поясни, че умишлено събитието е било насрочено за днес, за да не се разпалват излишни страсти на 9 май.

Иво Инджев коментира, че никъде в Европа няма такава арогантност и обяви надписа "на съветската армия освободителка от признателния български народ“ за световен рекордьор по лъжене - армията не е била съветска, а червена; не е освободителка, а окупаторка, а „от българския народ е признателна само една част".

Инициативната група е изпратила писмо до държавните институции с настояване да се произнесат за мястото на паметника въз основа на нормативните документи. Горан Благоев обясни, че искането не е за „взривяване или унищожаване“, а за демонтирането му от сегашното място, като допълни, че той не е защитен от конвенцията за военните паметници. "Не искаме да го взривяваме, нито унищожаваме, планировката е добра и може след нея да има друга инициатива", обясни той и допълни, че монументът не се опазва от военната конвенция.

На пресконференцията стана ясно още, че инициативата се подкрепя и от партия КОД, чийто представител д-р Любомир Канов анализира "раболепната народопсихология на българина", залегнала в МОЧА (алтернативно пейоративно наименование на паметника - „Монумент на окупационната червена армия“. 

На финала Горан Благоев предложи нещо още по-смело - обмисляне на смяната на името на основния православен храм в София, който носи името на руския пълководец Александър Невски.

Съдбата на ПСА досега

По желание на княз Александър I Батенберг през 1880 г. мястото на бъдещия паметник е оформено като градина с площ от 35 дка и четири павилиона за цветя. През 1887 г. част от градината се обособява като Ботаническа, а четири години по-късно са поставени първите клетки на софийската зоологическа градина, която остава там почти цял век, до 1984-та. 

Паметникът на Съветската армия, създаден от колектив с ръководител Иван Фунев, е издигнат в градината през 1954 г. След падането на режима в. „Труд“ публикува писмо от Любомир Далчев - един от авторите на паметника,  който признава своята работа за неуспех и пита "редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението?".

На 25 февруари 1992 г. Столичният общински съвет приема решение, с което възлага на кмета на София да предприеме действия за демонтирането на паметника, но то остава неизпълнено. 

От есента на 2010 г. мястото около монумента става поле за изявите на Гражданската инициатива за демонтиране на паметника. 

С решение от юни на 2011 г. Столичният общински съвет върна на пространството около монумента на Червената армия неговото име отпреди 9 септември 1944 г. - Княжеска градина. През същата 2011-а мястото се превърна в сцена за политическо изкуство, в които самият паметник влезе в главната роля, като част от фигурите в скулптурната композиция „Великата отечествена“ бяха оцветени като американски комиксови и попкултурни герои. Снимките от работата на колектива Destructive Creation обиколиха света.  

През 2016 г. столичният кмет Йорданка Фандъкова отговори на призива на общински съветници за демонтаж на монумента, че Общината няма това право, защото по закон паметникът е държавна собственост.

Преди местните избори през 2019 г. кандидатът за кмет на София от "Демократична България" Борислав Игнатов обяви, че ако бъде избран, ще проведе референдум и съдбата на спорния паметник ще зависи от мнението на гражданите. Но не беше.