Броени часове, след като дългочаканата и много скъпа система за електронно таксуване на пътниците в градския транспорт в София заработи, лъснаха и първите проблеми с нея. Макар на думи новият клиентски уеб портал на Центъра за градска мобилност - https://webportal.sofiatraffic.bg/, да предлага услугата „Заяви нова електронна карта“ за получаване на абонаментните карти Sofia City Card, които ще заменят досегашните пластики, на практика потребителите са принудени да чакат на дълги опашки пред офисите на ЦГМ и там да подават заявления на хартия. Затова алармира софиянец в социалните мрежи. „Интегрираната система за градски транспорт за милиони "работи". Попълних онлайн заявление за карта, отивам да я взема - ми ние нямаме достъп. Попълнете тук формуляр. Влизам в профила си, тая карта я няма. И никой не знае къде е. Диктувах мейли, телефони, номер на карта. Шест телефонни разговора и накрая: отидете до бюрото да ви въведат мейла. Ми аз съм го попълнил! Ми единственият вариант е там служителката да го въведе. Т.е. дигитализация отвсякъде. Иначе са любезни, но накрая се развиках. Йорданке, оставка, веднага!“, съобщи за премеждията си гражданинът.
Освен това притежателите на действащи карти за градския транспорт няма да могат да получат Sofia City Card преди изтичането на срока на валидност на сегашния им превозен документ. Причината е, че новата тикет система не позволява прехвърляне на импулси от сегашните пластики към новите Sofia City Card. Затова клиентът трябва да изчака да приключи периодът на валидност на актуалната му карта и тогава да отиде до някой от офисите на ЦГМ и да поиска замяна на старата си пластика с новите устройства.
Както „Сега“ писа, след 17 г. чакане и при изхарчени над 90 млн. лв. от вторник – 11 май, новата е-система за таксуване на пътниците в градския транспорт на София най-после влезе в употреба. Както и при много други проекти на Столична община обаче, при старта се оказа, че тикет система не е напълно готова и не може да донесе на софиянци всички ползи, заради която тя бе създена и които администрацията обещаваше. След старта й пътниците в градския транспорт вече трябва да могат да се самотаксуват с банкови кредитни и дебитни карти, както и през смартфони. Засега обаче такова таксуване е възможно само в наземния транспорт – автобусите, трамваите и тролеите, докато в метрото то тепърва предстои да се пусне в експлоатация. Всичко това се случва, въпреки че според първоначалните обещания на кмета Йорданка Фандъкова е-системата трябваше да заработи най-късно на 1 януари 2021 г. Впоследствие обаче от ЦГМ обявиха, че отлага старта ѝ за май с пояснение, че към нея е пропуснато да се интегрира тръгналият през август м.г. трети лъч на софийското метро.
Все още Столична община няма отговор и на въпроса дали и кога ще се въведе различна цена за по-късите и по-дългите пътувания с градски транспорт. Вариациите в таксуването са едно от най-големите предимства на т.нар. тикет системи по света и се считат за силна мотивации повече хора да предпочетат градския транспорт пред личните си автомобили за движение в града.
История
За въвеждане на тикет система в Столична община се говори и се правят някакви стъпки още от 2003 г. Действащият договор за изграждането на тикет системата бе подписан през декември 2018 г. със срок за изпълнение две години. Съгласно споразумението столичани трябваше да платят 73.24 млн. лв на консорциума „Си Ен Си София тикетинг систем“, в който влизат българските компании „Компютърнет сървисиз“ и „Тикси“ и турската „Асис Електроникс“. Отделно от това "Си Ен Си София тикетинг систем“ ще получи и 5.85% от приходите от продадените билети и карти, но не повече от 10 млн. лв.
Сервизът на тикет системата ще е 8 г., след което София ще трябва да подпише нов договор с консорциума. Така общата цена на проекта достигна през 2018 г. 83.24 млн. лв. без ДДС. През миналата година обаче София се ангажира да плати още около 2 млн. без ДДС за, както вече стана дума, интегрирането на новия трети диаметър на софийското метро. А през 2003 г., когато за пръв път се разбра, че София смята да въвежда такава система, прогнозната цена бе около 9 млн. лв., или около 10 пъти по-ниска.
