Тежки спорове предизвика в парламентарната правна комисия предложението на правителството да бъдат дадени допълнителни правомощия на здравния министър след 13 май, когато приключва извънредното положение. Дебатът възникна при обсъждането на новото законодателство, което трябва да определи мерките срещу разпространението на коронавируса и след 13 май.

Експерти и депутати от опозицията предупредиха, че начинът, по който управляващите са написали своя законопроект, може да постави здравния министър Кирил Ананиев в ситуация, в която да действа срещу конституцията.

С проекта се правят промени в Закона за здравето, с които на министъра се позволява да обявява извънредна епидемична обстановка по предложение на главния държавен здравен инспектор. Така се въвеждат временни противоепидемични мерки, които могат да обхванат отделен регион или територията на цялата страна. Мерките се въвеждат със заповед или с наредба.

По тази начин на практика ще се даде възможност на здравните власти да използват при нужда действащите сега мерки срещу епидемията и след края на извънредното положение. Според правните специалисти обаче подобни ограничения върху правата на гражданите конституцията позволява само при две хипотези – или при извънредно положение, както сега, или при бедствено положение. А със законовата промяна, която управляващите предлагат, отпада сегашното правно основание за ограниченията, без да бъде дадено друго.

„Извънредната епидемична обстановка досега не е била дефинирана. Ако не се дефинира сега и не се привърже към понятието „бедствено положение”, министърът няма да може да ограничава правото на придвижване и да се затварят заведения, или да се забраняват вид дейност ... При обявяване на бедствено положение възниква конституционният механизъм, който дава възможност на изпълнителната власт да извършва определени ограничения на правата на българските граждани по един общ начин”, обясни адвокат Валя Гигова, която редовно консултира депутатите в правната комисия.

Обезпокоиха се и депутатите от опозицията. „Предвижда се ред, по който да бъде обявявано извънредно епидемично положение – от министъра на здравеопазването по предложение на главния здравен инспектор. Тежка отговорност, г-н министър, са тези решения и съвсем не е ясно дали всъщност конституционно имате право да я поемете”, коментира Крум Зарков от БСП.

Управляващите не се смутиха. „Ние оставаме изцяло в онзи кръг от мерки, който е разпоредило медицинското законодателство с оглед на екстремните ситуации ... Още в първия дебат на 13 март парламентът трябваше да прецени и да балансира – доколко да остави гъвкавост на изпълнителната власт, и доколко да ограничи изпълнителната власт да ограничава гражданските свободи. Твърдя, че тук нямаме нищо ново като ограничение. Специално по отношение на правото на придвижване, това е една от същественият инструментариум на медицината да се бори с разпространението на заразата”, заяви правосъдният министър Данаил Кирилов.

Самият Кирил Ананиев се защити с чл.35 от конституцията, който постановява, че „всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели”, но това право може да се ограничава в защита на националната сигурност и народното здраве. Адвокат Гигова обаче възрази, че въпросната разпоредба засяга „индивидуално ограничаване на права – който е болен, да го пратим в болница или вкъщи, за да не зарази други.” „Не е достатъчно да е предвидена в закона формата на ограничението, а трябва да са налице и тези две ситуации – или извънредно положение, или бедствие”, допълни Гигова.

С мъгляви обещания, че тези въпросителни около законопроекта ще бъдат адресирани между първо и второ четене, управляващите го гласуваха с подкрепата на своите партньори от „Обединени патриоти”, както и на ДПС и „Воля”. Социалистите се въздържаха. Законопроектът ще се гледа на първо четене в пленарната зала на парламента още в петък, 8 април.

В ПОМОЩ НА ДЛЪЖНИЦИТЕ

Благодарение на опозицията, управляващите се присетиха за законовата разпоредба, която по време на извънредното положение защитаваше длъжниците от техните кредитори. Става въпрос за прословутия чл. 6 от извънредния закон, който трябваше да даде на длъжниците известни гаранции, че няма да бъдат притискани в крайно влошилото се социално-икономическо положение в страната заради пандемията. Самата разпоредба се оказа беззъба, тъй като не са предвидени законови санкции при нарушаването й.

В новия законопроект на управляващите се оказа, че нейното действие няма да бъде удължено с 2 месеца след отмяната на извънредното положение, както е предвидено за редица други мерки. Когато темата беше засегната от социалистите, правният министър Данаил Кирилов обяви, че правителството е постигнало единодушие, че сроковете на подобни текстове в закона, защитаващи гражданите в кризата, трябва да бъдат временно продължени. И предположи, че чл.6 е бил пропуснат заради техническа грешка. Кирилов обаче не се ангажира, че грешката ще бъде поправена, а само че ще извърши „извърша допълнителна проверка и консултация” по въпроса.