Може ли така рекламираните от управляващата некоалиция ПП-ДБ-ГЕРБ-ДПС като исторически реформи в конституция, съдебна система, сектор за сигурност, антикорупция, икономика, енергетика, здравеопазване да се превърнат в законодателно блато, в което още повече да затъне държавата и бизнеса? Не само може, но и вече изглежда повече от вероятно.
И как иначе след като само за няколко месеца НС показа
как обещанията за радикални промени,
за честен и прозрачен законодателен процес се изродиха във всекидневно производство на продукция, която вкарва още повече в тресавището. На практика всичко това, което послужи като извинение за създаването на управляващото мнозинство, на сглобката, всекидневно се пука като балон. Защото е повече от очевадно, че една по една т.нар. най-важни и ключови реформи раждат явления и иновации като поправка на поправката на поправката или пък законодателни манифактури с водещи законотворци като Бойко Борисов, Делян Пеевски, Кирил Петков.
Например,
сърцевината на съдебната реформа
за каквато беше обявен механизма за разследване на главния прокурор. На тази струна бе изнесена цяла предизборна кампания, а после със същата песен за бързо и необходимо приемане на въпросните текстове в закона за съдебната власт (ЗСВ) и в Наказателно-процесуалния кодекс бе създадена и некоалицията.
Какво излезе накрая? Въпросният механизъм бе въведен, но на практика изобщо не работи. Наложи се да се прави поправка, свързана със системата за случайно избиране на човек, който да провежда разследването. После се наложи поправка на поправката, както и изричен текст, че по този ред ще може да се разследват и зам.главни прокурори. И към момента въпросният механизъм не работи и не се работи по нито един от постъпили вече сигнали.
Като е станало дума за ЗСВ, то няма как да не се отбележи и една
друга поправка, показваща какво законодателно блато ражда този парламент
Тя бе гласувана набързо от мнозинство депутати и се състоеше в практическо изваждане на следствието от прокуратурата и в опит за превръщането на самото следствие в още една прокуратура. Това беше по времето, в което главен прокурор беше Иван Гешев и Кирил Петков, Бойко Борисов и Делян Пеевски опитваха да парират атаките му срещу тях. Тогава шеф на следствието беше Борислав Сарафов, който сега вече е временен главен прокурор. Президентът наложи вето на поправката и изведнъж то мина, защото гласувалите за поправката вече не я искат - просто единият, за когото е писана вече не е главен прокурор, а другият вече е главен прокурор.
Същата история е и историческата аникорупционна реформа,
която също беше много рекламирана като спешно необходима, като много важна и възлова. Каква беше изненадата след като при нейната първа фаза - приемането на закона за създаване на чисто нова структура за проитводействие на корупция, не се намери един човек да каже нещо хубаво за него. Изобщо да не говорим, че на практика крайният законодателен продукт няма нищо с първоначалните идеи и обещания как въпросната нова комисия вече няма да е бухалка, че ще е ефективна, че корупцията трябва да започне да трепери.
Накрая се оказа, че борбата с корупцията ще е в ръцете на трима човека, които в един момент може да се окажат все икономисти със стаж в специалните служби. Тези хора ще се занимават с декларациите за имущество и интереси на хората на висши държавни длъжности, включително на президента, депутати и евродепутати, министри, конституционни съдии, членове на регулаторни органи и т.н. Те ще се занимават и със сложните корупционни престъпления, които ще се разследват от инспекторите в комисията.
По едно време се стигна до подозренията, че шефоете са трима, за да получат места и ГЕРБ, и ПП-ДБ, и ДПС. И много трудно ще се разсеят тези съмнения.
Много рекламираната реформа в службите за сигурност се оказва силно съмнителна
и като намерение, и като резултат.
Преди дни ПП-ДБ внесоха в деловодството на Народното събрание обещаваните месеци наред проекти за промени в закони за специалните служби. Още от пръв поглед се видя, че предвидената кардинална реформа се свива до елиминиране на президента Румен Радев от назначаването на ръководителите им и до бърза смяна на шефовете. Всъщност, промените са няколко изменения в два закона - закона за НСО и закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
Така измененията предвиждат шефовете на разузнаването, на ДАНС и на агенцията за подслушване и следене да се назначават от парламента, а ръководителят на НСО от Министерски съвет. В момента и четиримата се назначават с указ на държавния глава.
Има и едно изключение, което се прави за служба "Военна информация" - военното разузнаване, което показва забавна законодателна техника. При него се допускат две възможности за освобождаване и назначаване – когато директорът е цивилен и когато е висш военен. Предлага се това да се прави с гласуване в парламента в първият случай и с указ на президента - във вторият. Предвижда се след влизането на промените в законите, в двумесечен срок да бъдат сменени всички шефове на служби. И това е цялата реформа.
Никакво изключение от общия дух не прави и конституционната реформа
Изначално има съмнение, че въпросните промени се правят единствено да държат здраво мнозинството. Проектоизмененията бяха вкарани в публичното пространство с големи фанфари и обещания за кардинални поправки, но ако сега бъде питан, който и да е българин, то е сигурно, че той би се сетил единствено, че с тях се иска промяна на датата за националния празник.
На практика в него основното е промяна за пореден път на главата за съдебната власт, отнемане на права на президента, промени при института на служебното правителство. Нищо за хората, за здравето им, за бизнеса, за собствеността, за правото на труд или каквото и да е друго подобно. Само някакви политико-партийни игрички и пренареждане на властови позиции и лостове.
Отгоре на всичко
няма нито една разпоредба по която да има консенсус
и в парламента, и в обществото. А все пак промените в конституцията някак го предполагат - да има някакво по-солидно съгласие.
Изобщо не подлежи дори на коментар и обстоятелството, че и този парламент прави някакви хаотични и често абсурдни законодателни движения, които карат човек да се чуди дали по-скоро егото си, или по скоро интересите си защитават.
Ръководствата на политическите партии в НС в много голяма степен считат, че законодателният процес е някаква занаятчийска работа, която се изразява в това „вижте си там – променете”. Всъщност, законодателството е една система, при която, като пипнеш една разпоредба, следват други неща, заяви наскоро деканът на Юридическия факултет на СУ проф. Даниел Вълчев.
„Винаги, когато стане дадена трагедия по пътищата, първата работа на депутати от всички парламентарни групи е да ожесточат санкцията за дадено транспортно престъпление. И в момента транспортните престъпления са абсурдно направени, че ако човек блъсне някого на пешеходна пътека, той драматично повече ще бъде наказан, отколкото ако излезе на тротоара и помете спирка”, даде като пример той.
По думите на Вълчев
динамиката на правния ред в България става наистина заплашителна.
„У нас има някъде около 800 промени в правния ред годишно. Около 200 нови законопроекта или за изменение и още около 600 различни подзаконови нормативни актове. Това е ужасно много”, каза той и един студент по право преживява между 4500 и 5000 законодателни изменения от началото до края на следването си.
Достатъчни са елементарни сметки, за да се изчисли, че ако за 5 години в България се правят около 4000 изменения в нормативната база, за 10 години те набъбват на 8000, а за 20 години - 16 000. Всеки и сам може да прецени дали има човек, група хора, държавни или общински служители, дори адвокати и магистрати, които могат дори да се ориентират в подобен брой нормативни актове и промени в тях. А на базата на това законодателство, на тази нормативна база съществува цяла една държава с всичките й системи - изпълнителна, съдебна, здравна, социална, културна, военна...
Затова и никак не е чудно, че именно законодателният процес е едно от най-критикуваните неща от гражданите и бизнеса. Първо, защото създава хаос, след това, защото е хранителна среда за масова корупция, трето, защото създава каста от лица и групи, които единствено могат да променят, а оттам и да знаят какво всъщност се случва в законодателството, а и защото в крайна сметка се превръща в блато, в което
през последните няколко години са давени и фирми, и граждани
Продължава сега и силно критикуваната промяна на закони чрез преходни и допълнителни разпоредби в друг закон, както се случва и в момента с бюджетните закони, както и кардиналните промени, които се правят между първо и второ четене. Нещо много опасно, защото въпросните промени не минават през обществено обсъждане, внасят се от отделни депутати, а хората на практика разбират за тях чак когато законът е вече факт.
Особена подозрителност поражда и законодателстването, при което веднъж депутатите решават нещо, после се появяват някакви лобита и тогава депутатите или се отказват, или отлагат във времето действието на съответната норма. Продължава и откровеното "кърпене" на закони под натиска на общественото мнение, правителството или на определена групичка от хора. Нещо, което води до законодателен хаос, плодовете от който берем и сега, ще берем и след месеци и години. И това са само част от дефектите на законодателството от години, и за съжаление сегашното не прави никакво изключение.
Едно е сигурно - че всъщност крайно време е тези, които имат право на законодателна инициатива - правителството и всеки отделен депутат, както и тези, които приемат законите - 240 народни представители, да разберат, че законите са, за да помагат и улесняват хората и обществото, а не да им пречат, корумпират, разболяват, убиват.
