Още на следващия ден, след като ИТН дезертира от управляващата коалиция, това започна да се отразява сериозно на работата на парламента.
Депутатите на Слави Трифонов обявиха, че преминават в опозиция. Така те сложиха край на и без това слабото численото превъзходство, с което се ползваха управляващите в Народното събрание. И сложиха прът в колелата на парламентарната дейност, тъй като нищо не може да премине през пленарната зала, ако поне една от политическите фракции не надделява поне с малко над другите.
Това пролича днес най-напред при избора на председател на новата анкетна комисия, която ще проучва българското участие в руските газови проекти на наша територия. Управляващите от ПП възнамеряваха да поставят свой човек начело на комисията. И тъй като бяха лишени от 25-те гласа на ИТН, това се оказа невъзможна задача.
По-сериозни започнаха да изглеждат нещата, когато се стигна до законодателната дейност. В пленарната зала днес разгледаха промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), с които се предвиждаше да се индексира стойността на договори, сключени между държавата и строителни фирми. За това настояваше строителният бранш, като мярка срещу инфлацията. Нужните законови поправки бяха внесени от ПП, но в залата не успяха да съберат необходимото мнозинство, за да бъдат одобрени.
Тази ситуация обаче не означава, че опозицията доминира парламента. Точно обратното пролича в цитираните по-горе случаи. Опозиционните формации също предложиха свои кандидати за председатели на новата анкетна комисия. Само две от тях обаче – ГЕРБ-СДС и ДПС, координират своите действия и си помагат. Другите две – ИТН и „Възраждане“, преценяват как да гласуват според ситуацията. В крайна сметка, нито един от опозиционните кандидати не успя да се наложи, тъй като противниците на управляващите също не са единни. А комисията за момента остава без ръководител.
Същото се случи и в законодателната работа. От ДПС бяха внесли собствени промени в ЗОП, засягащи прекратяването на т.нар. ин хаус процедури. И тяхното предложение не беше одобрено при гласуването, също като това на ПП.
Това поставя въпроса – ще може ли парламентът въобще да функционира от тук нататък. Отговорът, който ще дадат политиците, е особено важен, като се има предвид колко много е необходима например предстоящата бюджетна актуализация.
