Българите трябва да плащат много по-високи пенсионни осигуровки, за да се покрият разходите на НОИ за пенсии. В момента пенсионната вноска е 19.8% (14.8% за родените след 1959 г.), но за да няма дефицит във фонд "Пенсии" тази година размерът й трябва да бъде 28.5%. Това пише в актюерския доклад на НОИ, за чиито прогнози съобщихме по-рано.
Разликата между действителния и необходимия размер на вноската е ключов показател за финансовата стабилност на пенсионната система, посочват авторите на доклада. За момента той остава в полето на теорията - след като на два пъти повиши вноската за фонд "Пенсии" с по 1 процентен пункт през 2017 и 2018 г., а през 2019 г. вдигна максималния осигурителен доход на 3000 лв., правителството се зарича да не вдига осигуровките до края на мандата. Въпреки това дефицитът в НОИ често е трън в очите на управляващите.
Пенсионната реформа беше заложена така, че с годините НОИ да престане да зависи от държавната хазна. С нейния напредък обаче става ясно, че стабилността е мираж, който така и няма да достигнем. Потвърждават го и най-новите прогнози на осигурителните експерти.
След 2018 г. вследствие на по-строгите условия за достъп до пенсия за осигурителен стаж и възраст разликата между действителната и необходимата вноска за пенсия намалява, показват прогнозите в доклада. Най-малка разлика - под 9 процентни пункта, се наблюдава в периода между 2030 и 2040 г. (В доклада се използва среден действителен размер на вноската, който е различен от нормативно определения поради разликата за родените след 1959 г. и по-високите вноски за първа и втора категория труд, както и за военните. За тази година е 16.4%, а след десет години намалява на 15.9% поради излизането на родените преди 1960 г. от пазара на труда). Тогава дефицитът на НОИ е най-нисък, поради което необходимата осигуровка е 24.9% за 2030 г. и 24.5% за 2040 г. След това обаче действителната вноска ще започне отново да изостава от необходимата. През 2050 г. ще трябва да плащаме 27.8% върху дохода си, за да се покриват разходите за пенсии, през 2060 г. вече ще трябва да се осигуряваме с 30.6% за пенсия, а през 2070 г. - с 30.4%.
Резултатите от дългосрочната оценка показват, че системата ще остане на дефицит през целия период до 2070 г., пише в доклада. За 2018 г. размерът на трансфера от държавния бюджет за покриване на недостига е 3 857.7 млн. лв. или 3.5% от БВП. За тази година се очаква да бъде 4 134.3 млн. лв. (за всички фондове на ДОО, като само във фонд "Пенсии" се очаква дефицит от 3.918 млрд. лв.). През следващите години недостигът от средства в ДОО в абсолютна стойност ще нараства, но неговият дял от БВП ще намалява, достигайки най-ниските си стойности от 2.3 - 2.4% от БВП в периода между 2030 г. и 2040 г. Това се дължи основно на по-малкия брой пенсионери до 2040 г. в резултат на по-строгите условия за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Стажът и възрастта трябва да растат до 2037 г., когато трябва да станат 65 години и за двата пола с 37 години стаж за жените и 40 г. - за мъжете.
След 2040 г. негативните демографски тенденции в страната водят до постепенно влошаване на баланса на ДОО, като до 2060 г. дефицитът достига 4.8% от БВП и се задържа на това ниво до края на прогнозния период. През следващите години необходимият трансфер от държавата в номинално изражение ще нараства, но нейният дял от общите разходи ще продължи да намалява. От 35.7% през 2018 г., размерът на трансфера намалява на 34.3% в 2019 г. В периода между 2030 и 2040 г., когато дефицитът на ДОО е най-малък, делът на трансфера от общите разходи на системата ще намалее до около 26%. Това обаче е много далеч от прогнозите, заложени на старта на пенсионната система. А и след 2040 г. не ни очаква нищо по-добро - дефицитът тръгва нагоре и в края на прогнозния период ще надхвърли 40% от общите разходи на държавното обществено осигуряване.
