Осъден за убийство лекар може да продължи да лекува от затвора поради липса на кадри за местната болница. Безпрецедентният казус е от Дупница.
Д-р Николай Карастоянов наскоро влезе в затвора да излежава присъда за убийство. Преди това той беше анестезиолог в дупнишката болница. Понеже болницата няма кадри, управителят е поискал от директора на затвора в Бобов дол да пуснат д-р Карастоянов почасово да работи на старото си място в лечебницата, съобщи БНТ. От затвора обясняват, че все още се изясняват изискванията, които трябва да покрие лечебното заведение, за да се върне на работа д-р Карастоянов. Болницата първоначално смятала осъденият да се върне за 12-часови дежурства, но това не е възможно по режима в затвора.
Преди повече от 10 години д-р Николай Карастоянов заедно с брат си и баща си влизат в спор с приятеля на дъщеря му Николай Радев – Отвертката. При свадата Отвертката е намушкан с нож и по-късно умира. За убийството са осъдени тримата Карастоянови. Преди месец доктор Карастоянов получи ефективна присъда. Делото беше изпълнено с превратности - първоначално съдът даде на тримата мъже общо 37 г. затвор. На втора инстанция присъдите бяха намалени и заменени с условни заради смекчаващи вината обстоятелства. Наскоро делото най-сетне приключи с присъди от по 3 и 4 г. за братята и условна за бащата. В Дупница Отвертката е известен като близък до Братя Галеви.
Казусът се цитира по медиите като нещо любопитно, макар че той повдига много сериозни въпроси. У нас за почти всяко работно място има изискване кандидатът да има чисто съдебно минало. Лекарската професия обаче се оказа изключение - нито в закона за съсловните организации на лекарите, нито в закона за здравето, нито в етичния кодекс на гилдията има изискване професията да се упражнява само от неосъждани лица. Все пак в кодекса има редица изисквания, които един осъден за убийство би следвало да е нарушил до степен да бъде лишен от право да упражнява професията си.
В кодекса за професионална етика на лекарите в България пише, че "обществото дължи на лекаря уважение, добра материална осигуреност и опазване на достойнството му". Лекарят не може с поведението и действията си, с думи, дела или публикации да уронва престижа на професията, на съсловната организация и доброто име на колегите си, пише още там. А също, че професията се основава на ценности като честност, човечност, милосърдие и др. Изтъква се, че "лекарят действа в интерес на живота, физическото и психическото здраве на пациента и съдейства за социалната му реадаптация", макар че явно това се отнася само до пациентите, не и до поведението на лекаря извън болницата. Пише още, че "всеки лекар в ежедневната си дейност се стреми да утвърждава собствения си и на съсловието авторитет, като дори извън рамките на професионалната си дейност се въздържа от постъпки и действия, които биха уронили честта или достойнството на лекарската професия". С други думи, казусът от Дупница повдига въпроса защо осъденият все още има право да упражнява професията си.
Такива въпроси явно няма за управителя на общинската МБАЛ "Св. Иван Рилски" д-р Стефан Николов, който казва, че "д-р Карастоянов е много уважаван и ценен от нас специалист". Карастоянов е трябвало да влезе в екипа, оперирал жертвата непосредствено след спречкването, но близките настояли той да бъде отстранен от операционната.
