Подсъдимите, които имат наложена от съд забрана за напускане на страната, ще получават временна лична карта, а оригиналната ще остава на съхранение в МВР. Това гласят промени в правилника за личните документи, одобрени от Министерския съвет преди дни. Идеята изобщо не е нова, но реализирането ѝ се проточи повече от 5 години. С тази мярка се цели да бъдат ограничени бягствата на осъдени с ефективни присъди, които успяват да се скрият, преди да бъдат вкарани в затвора.
Според последния доклад на прокуратурата - този за 2019 г. броят на тези лица е 541. Прокуратурата, която отговаря за изпълнение на наказанията, обяснява, че броят "значително е намалял" в сравнение с предишните две години, когато не са задържани 607 осъдени. "Сред основните причини за неизпълнение на тези съдебни актове е укриването на осъдените лица в страната и в чужбина, което затруднява издирвателната дейност и установяването на тяхното местонахождение", гласи обяснението на държавното обвинение.
Сега с налагането на забрана от съда някой да напуска страната, до 8 часа той ще получава временна лична карта, с която ще се идентифицира, докато има наложена тази мярка. Издаването на временната карта ще се прави служебно от МВР по седалище на съда, наложил забраната за пътуване в чужбина. След това ще уведомява ползвателя ѝ. Ако в масивите на МВР липсват някои от необходимите биометрични данни, или ако от снемането им са изминали повече от 59 месеца, при издаването на временната карта ще се спазва общият ред за издаване на лични документи - човекът ще трябва да се яви на гише.
Преди време проучване на "Сега" установи, че сред укриващите осъдени се има много убийци, изнасилвачи, хора с присъди за грабежи и други тежки престъпления. Някои от престъпниците се укриват и по 20 години.
Покрай дупнишките рекетьори братя Галеви преди години темата с изчезващите престъпници влезе и в доклада на Брюксел и ЕК препоръча да се запълнят празнините. Още през 2015 г. бяха направени промените в НПК, които регламентират, че когато забраната за напускане на страната е потвърдена или наложена в съдебното производство след постановяване на присъда, на подсъдимия могат да се отнемат документите за самоличност и му се издават заместващи документи. Уредбата как да става това обаче се приема едва сега.
През 2018 г. точно издирван, за да изтърпи наказание за блудство, извърши 6 убийства в Нови Искър. А докато прокуратурата пишеше поредните мерки как това да не се случва, друг от издирваните - Венцислав Ангелов-Чикагото, се включи в телевизионния ефир, за да обясни, че е в Испания. При това той не е първият, който прави видеообръщения, докато уж го издирват. Така постъпи и Илиян Тодоров, окончателно осъден в края на 2013 г. на доживотен затвор за двете убийства пред дискотека "Соло". Сред известните бегълци е и Евелин Банев-Брендо, който има 6-годишна присъда за пране на пари от наркотици. В дългия списък с бегълци е и Александър Вълков, който като полицай убива 19-годишен младеж. 7-годишната присъда на Вълков идва след 17-годишни опити на прокуратурата да прекрати делото. Вълков чува лично присъдата на Върховния касационен съд на 16 септември 2015 г., излиза от Съдебната палата и до днес не е задържан.
За изпълнението на наказанията има давност, точно както и за наказателното преследване. Абсолютната давност да изпълнение на присъдата доживотен затвор е 30 години. За наказания над 10 години срокът е 22 години и половина. За присъди от 3 до 10 г. абсолютната давност е 15 години. Ако става дума за лишаване от свобода под три години, тогава давността е 7 години и половина.
Като част от мерките за ограничаване на бягствата на осъдени бе ревизирано и изискването съдебните актове да се публикуват незабавно в интернет. Това обаче бе направено така, че от него пострада единствено публичността на информацията, тъй като някои съдилища тотално ограничиха публикуването на актовете си.
