Допълнителният ресурс, с който България ще разполага за борба с коронавируса по линия на бюджета на ЕС, е само 122 млн. евро, а не над 1,3 млрд. евро. Дори тази сума не се предоставя безвъзмездно - вместо през юни тази година страната ни получава отсрочка да възстанови средствата на ЕК след края на програмния период - 2023 г. Предимството е, че парите са налични и ще могат да се използват бързо, без тежка бумащина. 

Това стана ясно от отговор на Централното координационно звено в МС за средствата от ЕС по повод инвестиционната инициатива на ЕК за борба с коронавируса. 

Сумата от 122 млн. евро представлява предоставено от ЕК авансово финансиране през 2019 г. по оперативните ни програмите, което не е било изразходвано. По регламент парите следва да се върнат на ЕК до юни 2020 г. Заради ситуацията с коронавируса обаче държавите-членки, които разполагат с такова неизразходвано авансово финансиране, получават отсрочка да го възстановят в бюджета на ЕС след края на програмния период. 

Освободените средства са свежи пари, които могат да се използват веднага за национално съфинансиране на различни проекти за смекчаване на кризата с коронавируса, като така ще облекчат натиска върху националния бюджет, обясниха от МС. На теория срещу 122 млн. евро национално съфинансиране стои ресурс от 690 млн. евро финансиране от ЕС, защото националното съфинансиране покрива 15% от разходите по проектите, а европейското - 85% и ЕК изтъква тези съотношения като свидетелство, че наличният ресурс е голям. На практика обаче ЕК не отпуска тези 690 млн. евро допълнително, а трябва да ползваме настоящия ресурс по оперативните програми. По тях към момента България има недоговорени общо 546 млн. евро и вече е планирала за какво да ги харчи. Дори и да не реализира нито един проект за коронавируса по тази схема, бюджетът все пак ще си е спестил връщане на 122 млн. евро тази година и ще го е отложил за 2023 г. 

Авансът от 122 млн. евро не е предоставен разбито по отделни програми и ще може да се насочва свободно, в зависимост от нуждите, по една или друга оперативна програма, разясниха от МС. За да не се налага тежка координация, ЕК предоставя възможност на държавите-членки да правят размествания в размер на до 8% от дадена приоритетна ос. Очаква се новите проекти да са основно концентрирани в два фонда - социалния и за регионално развитие. Националното съфинансиране ще може да се използва и за финансови инструменти за осигуряване на подкрепа в реалната икономика, коментираха от МС. 

КАКВИ ПРОЕКТИ СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ СЕГА

В момента Министерство на здравеопазването е бенефициент по оперативна програма "Регионално развитие" с голям проект за спешната помощ, но тук договарянето е на 100% и ако има решение за разширение на проекта, ще трябва да се пренасочват средства от други приоритетни оси, показва справка в системата за управление на средствата от ЕС. Агенцията по заетостта има 11 договора за близо 660 млн. лв., част от които в напреднала фаза или приключили. Като цяло оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" се изпълнява добре, но все още има недоговорен ресурс по приоритетните оси "Подобряване достъпа до заетост" (140 млн. лв.) и  "Намаляване на бедността" (40 млн. лв.), който може да се ползва. Вероятно ще се разработят и нови финансови инструменти по линия на оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" за подкрепа на бизнеса.

ОБЩО ЗА ЕВРОПА

По данни на ЕК наличното авансово финансиране във всички държави-членки, което ще може да се използва като национално съфинансиране, възлиза на близо 8 млрд. евро. На теория срещу него стои европейсксо финансиране в размер на 29,4 млрд. евро. Страните с най-големи неизразходвани аванси за 2019 г. са Испания с 1,2 млрд. евро, Полша - 1,1 млрд. евро, Италия с 853 млн. евро, Унгария - 855 млн. евро, Словакия - 527 млн. евро.