Прибързано обявеният фронт "Всички срещу ГЕРБ" в парламента се разпадна още на втория ден от работата му. Поводът за раздора между опонентите на ГЕРБ стана идеята за анкетна комисия, която да ревизира 4-годишното управление на Бойко Борисов, лансирана от Мая Манолова от „Изправи се! Мутри вън!” .
По предложение на ГЕРБ-СДС, и с подкрепата на БСП и ДПС, проверката се удължи до 10 години назад, тоест, ще обхване още три правителства преди това. Такъв огромен период на практика напълно обезсмисляше цялата инициатива. Последва прегласуване и при хаоса в пленарната зала не се разбра какво всъщност приеха. В прессъобщение на Манолова, която оглави комисията, по-късно беше обявено, че става въпрос за 4 години. Буквално 10 минути по-късно хората на бившия омбудсман трябваше да се поправят сами - срокът е 10 години. Иначе казано, дори депутатът, който беше избран начело на комисията, не беше разбрал какво се случва.
Краят на еуфорията
Политическото разцепление дойде заради предложение на социалистите до избирането на ново правителство да бъде наложен мораториум на кабинета в оставка да отдава на концесии, да продава общински и държавни болници, да прави назначения в държавната администрация, в предприятията и регулаторните органи. "Шефовете на библиотеките сменят в момента – дотам са стигнали", алармира соцлидерът Корнелия Нинова. Тази идея обаче не срещна одобрението на новите формации в Народното събрание и, в крайна сметка, не успя да премине при гласуването.
Това страхотно разгневи Нинова, която на практика обяви краха на представата за единен парламентарен фронт срещу ГЕРБ. "Уважаеми български граждани, започна се! Еуфорията от вчерашната ситуация за голям анти-ГЕРБ фронт трябва да започне да спихва очевидно. Видяхте ли какво се случва? „Демократична България”, „Изправи се! Мутри вън!” и ДПС не пожелаха ревизия за последните 10 години", заяви водачът на левицата.
От редиците на бившите управляващи посрещнаха думите й с бурни ръкопляскания и смях. "Вие няма за какво да се радвате. Вие си отивате!", закани им се Нинова. И се върна отново към хората на Христо Иванов и Мая Манолова: "Същите тези партии не подкрепиха предложението на БСП за мораториум върху действията на Борисов. Нашата, уважаеми български граждани, на БСП работа се оказа най-лесна и ясна. В политиката най-важно е да си принципен и последователен и, каквото си казал преди избори, да го изпълняваш след избори, и каквото кажеш в опозиция, да го изпълняваш като управляващ."
"Подкрепяме предложението за мораториум, но не сега и веднага. Сега и веднага може вкъщи само! Абсолютно непрецизно е предложението! Защото в предложение за създаване на временна комисия да вмъквате като точка за мораториум, това е принос в българското право!", изригна Йордан Цонев от ДПС, който се почувства засегнат от изказването на Нинова.
Каква беше инициативата
Проектът на решение, внесен от Манолова, гласеше, че се създава временна комисия по ревизията за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства от Министерския съвет, министерствата, държавните органи, държавни предприятия и дружества с повече от 50 на сто държавно участие през последните 4 години. Срокът на действие на комисията беше определен на едва 3 месеца, въпреки гигантския обем от работа, който е предвидено да свърши.
Самият проект по незнайна причина не беше качен на сайта на парламента, докато се разглеждаше. При изключително хаотично протеклото гласуване - депутатите продължават да гласуват с вдигане на ръка заради липсата на работеща електронна система - накрая въобще не се изясниха детайлите по мандата на комисията и обхвата на задачите й.
Кой иска повече проверки от другия
„Има риск в стремежа си да разследваме всичко да не разследваме накрая нищо”, предупреди депутатът от БСП Явор Божанков. Напук на собствената си тревога, той веднага след това предложи да се добави още един обект на проверка – всички сделки, сключени за последните 4 години, от предприятия и дружества с над 50 на сто държавно участие на Софийската стокова борса. А съпартиецът му Румен Гечев поиска същото да се направи и с дейността на ликвидираната Държавна комисия по хазарта (ДКХ) и Агенция „Пътна инфраструктура”.
Това отприщи порой от допълнения към проекта на решението – вероятно депутатите се страхуваха, че ако пропуснат нещо скандално, могат да бъдат обвинени, че прикриват корупция или разхищения. От „Изправи се! Мутри вън!” поискаха да се добавят „Напоителни системи” ЕАД, шестте държавни горски предприятия, държавните ловни стопанства, БДЖ и Национална компания „Железопътна инфраструктура”. Георги Ганев от „Демократична България” настоя да се включат ТЕРЕМ ЕАД, „Топлофикация-София” и Комисията за финансов надзор (КФН).
Тома Биков от ГЕРБ-СДС пробва да осмее случващото се: „За да бъдем в духа на революцинното настроение, ще направим няколко допълния – Националният институт по метеорология и хидрология и Института по органична химия към БАН.” „В духа на увеселение, да добавим и агенцията по храните”, последва го Арман Бабикян от „Изправи се! Мутри вън!”.
„Мащабността на работата, която си поставяте, е такава, че няма как да бъде свършена за три месеца”, заяви Любен Дилов от ГЕРБ-СДС. И предложи комисията да стане постоянна. Председателят на Народното събрание Ива Митева му напомни, че това може да стане при приемането на новия парламентарен правилник.
Дълбоко назад във времето
С предложението, което вероятно съвсем ще блокира работата на комисията, излезе Румен Христов от ГЕРБ-СДС – да се удължи периодът на проверката до 10 години назад. „През това време управляваха т.нар. партии на статуквото. Но понеже имаме колеги, които за пръв път влизат в парламента и искат да започнем на чисто, предлагам периодът да бъде 10-годишен”, обоснова се Христов. „Да свършим първо четирите години, след това ще минем на десет”, пошегува се Мария Капон от „Изправи се! Мутри вън!”.
Когато дойде обаче гласуването, идеята на Христов беше одобрена. Това обърка даже герберите. Депутатът от партията Тома Биков излезе на трибуната, за да поиска прегласуване - нещо, което би трябвало да направят депутатите на Трифонов, Манолова и Иванов. Биков наблегна, че колегите му парламентаристи трябва да са сигурни какво гласуват. Изглежда бяха, защото при второто гласуване предложението получи 120 гласа "за", 25 депутати бяха против, а 60 се въздържаха.
