Медия без
политическа реклама

Победата на ИТН на 11 юли е струвала само 16 ст. на глас

ДБ и БСП са се охарчили най-много за предишния парламентарен вот

01 Окт. 2021ТАНЯ ПЕТКОВА
Снимка: БГНЕС
Христо Иванов и Корнелия Нинова

Дясната и лявата коалиции в лицето на "Демократична България" и "БСП за България" са изхарчили най-много средства за предизборната кампания на предсрочния парламентарен вот на 11 юли. ДБ е е посочила най-големи разходи в предизборния месец - 1 611 510 лв. (преобладаващата част е за медийни услуги - 1 181 551 лв), а левицата се нарежда на второ място по изразходвани пари - 1 159 512 лв. На трета позиция са "Българските патриоти" с 906 377 лв., които не успяха да влязат в предишния 46-и парламент. Това сочи анализ на Института за изследване на публичната среда за разходите на партиите и коалициите, участвали в миналите избори. Формациите са направили разходи в размер на общо 7 434 468 лв.

От неправителствената организация отчитат, че преобладаващ е делът на средствата, отишли за медийни услуги - около 66%, като за отразяването си партиите и коалициите са заделили 4 898 924 лв.

След ДБ в похарчени средства за медийни услуги се нарежда ГЕРБ със 715 хиляди лв., следвани от Български патриоти с 690 хил. лв., и БСП - 638 хил. лв.

Подробният анализ на разходите за медии показва, че онлайн изданията и частните телевизии са привлекли голямата част от средствата за отразяване на кампанията. Сайтовете са били най-предпочитани за политическа реклама в предизборната надпревара като към тях са насочени 35% или 1 715 299 лв. За частни телевизии пък са отделени - 34.5% или 1 689 864 лв. Експертите коментират, че вероятно отчитането на големи суми за онлайн послания се дължи и на повишения интерес към реклама в социалните медии, който се наблюдават в последните кампании.

Сравнението на института между средствата, отделени за медийни услуги, и получените гласове показва, че най-объркани са били сметките в партията на бившия втори в ГЕРБ Цветан Цветанов - "Републиканци за България". Тя е отделила 206 984 лв. за реклама, но привлечените от нея гласове са едва 8 546. Така "медийната цена" на един глас за тази партия възлиза на 24.22 лв., се посочва в изследването. Неуспешна се оказа стратегията и на "Българските патриоти", в която влизаха ВМРО, Воля и НФСБ. Коалицията е инвестирала 690 970 лв., за да достигне до своите симпатизанти, а за нея са гласували 85 795 души. Средната "цена" от 8 лв. на глас не им осигури влизане в парламента.

Сред парламентарно представените партии най-скъп е бил гласът за "Демократична България", който е възлизал на 3.42 лв. ДПС пък са успели да спечелят своите симпатизанти на цена от 1 лев на глас. Сред всички участници най-ефективна е била медийната кампания на "Има такъв народ" - 16 ст. на глас са били достатъчни, за да спечелят подкрепата на избирателите си.

НА МЯСТО

В условията на по-спокойна епидемична обстановка и по-традиционна кампания в сравнение с тази на 4 април, партиите са похарчили над 1.15 млн. лева за масови прояви и агитационни материали. За пореден път пренебрежимо ниски са разходите за труд, а очевидно от политическите формации не са се допитвали често до социологически и консултантски агенции.

Харчовете за възнаграждения и осигуровки заемат последно място от всички - с незначителния дял от 0.2% (или 12 073 лв.), посочват от института.

Всъщност, реално заделени средства за заплащане на работещите по провеждане на кампанията са отчели само от "БСП за България" (ДПС също е посочила разходи по това перо, но те възлизат само на 9 лв.).

Ключови думи:

партии, разходи, избори