В поредно надлъгване между политиците се превърна ключовият за следващите избори въпрос за хартиените бюлетини.
Днес се проведе извънредно заседание на парламентарната правна комисия, свикано от членовете й от ГЕРБ-СДС, БСП, ДПС и „Възраждане”. В програмата й бяха включени три проекта за промени в Изборния кодекс. Два от тях, внесени от герберите и социалистите, предвиждат връщането в масова употреба на хартията при гласуване, наравно с машините. Това заседание дойде след месеци на напразни напъни от страна на поддръжниците на хартията да вкарат въпроса в дневния ред на парламента. Досега тези опити бяха възпирани от ПП, ИТН и ДБ, които настояват машинният вот да остане основен способ за гласуване.
Днес противниците на хартията продължиха със съпротивата. Те бойкотираха заседанието и останалите й членове не успяха да съберат кворум. Не се появи дори председателят на комисията Милен Матеев, който е депутат от ПП.
Социалистът Филип Попов, който водеше заседанието, обаче хитро използва текст от парламентарния правилник, който позволява на комисията да обсъжда законопроекти, дори и без кворум, само че не може да ги гласува. На това основание Попов допусна да се проведат дебати по законодателните предложения, а гласуването им остави за следващата седмица.
За заседанието останаха неколцина депутати, които представиха законопроектите и дори поспориха малко с външни гости, дошли да подкрепят машините, сред които беше и бившият депутат Мая Манолова. Остава да видим дали следващата седмица ПП, ИТН и ДБ няма да предявят претенции за легитимността на заседанието.
ПРЕДИСТОРИЯТА
През 2021 г. ИТН, ДБ и ИБГНИ прокараха през парламента законова промяна, с която устройствата станаха основен способ за гласуване. Хартиените бюлетини вече щяха да се използват по изключение – в малките избирателни секции и при извънредни случаи, например, когато се повредят машините. Аргументът за нововъведението беше, че така ще се справим с огромния брой невалидни бюлетини и ще се улесни изчисляването на изборните резултати.
Още тогава герберите се обявиха категорично против промяната. Бойко Борисов и хората му твърдяха, че машините ще бъдат използвани, за да се манипулират резултатите. Така и обаче не успяха да докажат обвиненията си. Впоследствие към противниците на новата изборна технология се наредиха и социалистите, които хвърлиха върху устройствата вината за тежките си изборни поражения през 2021 г. До ГЕРБ-СДС и БСП застава също и ДПС. От движението смятат, че машинният вот е отблъснал гласоподавателите от участие в изборите. Те също не могат да докажат твърденията си.
Първи се задействаха социалистите. В средата на април т.г. червените внесоха поправки в Изборния кодекс, с които се предвижда да се позволи на гражданите да избират дали да гласуват с хартиена бюлетина или с машина. Това би било завръщане към изборния модел, който наложи ГЕРБ преди две години. Тогава бързо стана ясно, че едновременната употреба на хартия и машини ужасно затруднява отчитането на резултатите от секционните избирателни комисии и и води до много грешки.
Съюзниците на БСП в тогавашната четворна коалиция обаче не им дадоха никакъв шанс – ПП, ДБ и ИТН държаха на машинния вот. Затова в продължение на три месеца законопроектът дори не влезе за разглеждане в парламентарните комисии.
В средата на юни законови промени в същия смисъл внесе и ГЕРБ-СДС. След това започнаха сериозните опити двата законопроекта да бъдат разгледани, ако не в комисиите, направо в пленарната зала. Опонентите им обаче не го позволиха. Неочаквана подкрепа тук оказа „Възраждане” – националистите се обявиха в подкрепа на машинния вот, тъй като смятат, че са били ощетени на изборите в миналото с хартиените бюлетини.
От партията на Костадин Костадинов обаче също внесоха свои поправки в Изборния кодекс. Те отразяват желанието на националистите да получат свои представители в Централната избирателна комисия (ЦИК). В техния проект също има нещо, свързано с машинния вот – да се запише в закона, че секционните комисии задължително ще броят хартиените бележки, които устройствата отпечатват след гласуване. Това е бреме за изборната администрация, тъй като броенето също изисква много време и усилия.
При наличието на три законопроекта се събраха достататъчно желаещи да бъде свикано извънредно заседание на комисията. Това е и първата крачка преди внасянето на законопроектите в пленарната зала.
В момента парламентът е разделен по казуса – ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС подкрепят масовото връщане на хартията, а ПП, ДБ и ИТН му се противопоставят. Така може да се окаже, че депутатите от „Възраждане” ще наклонят везните в едната или другата посока. Ако националистите са последователни, ще откажат да върнат бюлетините.
