COVID-19 вече е третата по значимост причина за смъртността у нас след сърдечно-съдовите и раковите заболявания. Заради пандемията очакваната продължителност на живота е намаляла с 3 месеца и вероятно ще продължи да се влошава. Най-потърпевши са жителите в област Видин, където пандемията е съкратила продължителността на живота с около година и два месеца.
Данните бяха съобщени по време на представянето на традиционното изследването на Института за пазарна икономика за развитието регионите в страната. За 2020 г. фокусът на изследването е здравеопазването в различните области. Показателят, който анализира ИПИ, показва очакваната продължителност на живота при раждане, като НСИ го измерва на тригодишни периоди. В случая се сравняват годините 2018-2020 спрямо 2017-2019. Реалната продължителност на живота - колко средно живеят българите, беше покосена още по-значително от пандемията - според анализа на първата година на пандемията, извършен от Центъра за обществено здраве, тя е намаляла с година и половина.
"Здравеопазването се превръща в основен проблем за икономиката на страната", посочи Зорница Славова от ИПИ. На базата на няколко показателя - брой лекари, лечебни заведения, болнични легла и преминали болни за лечения и смъртност, експертите от института са класирали достъпа и качеството на здравеопазването в отделните области. Според това изследване единствено столицата, Плевен и Кюстендил попадат в групата на областите с много добро здравеопазване, докато на другия полюс са Хасково, Велико Търново, Сливен и Силистра.
През първата пандемична 2020 г. средният брой на болничните легла в страната се е увеличил до 55 на 10 000 души население. За сравнение преди десетина години този показател е бил 40 на 10 000 души.
Най-голям брой болнични легла спрямо населението има Плевен - 99 на 10 000 души и Пловдив - 81, докато най-зле е положението в Перник, Добрич и Шумен, но това може да се обясни с близостта им до по-големите градове като София и Варна, където са концентрирани и най-голям брой многопрофилни и специализирани болници.
На фона на увеличаващите болнични легла се отчита огромен спад на броя на лекарите през последното десетилетие - общопрактикуващи и специалисти. Средно за страната на 10 000 души население се падат 5.8 общопрактикуващи лекари. Отново Плевен държи първенство с 9 лекари на 10 000 души население, докато Кърджали е на последно място с трима лекари на 10 000 жители. Доброто представяне на Плевен се дължи на медицинския университет в него и съпътстващите го лечебни заведения.
Неравномерно разпределени са лекарите-специалисти - те са концентрирани в градовете с медицински университети и развити специализирани клиники. Най-многобройни са кардиолозите - 1800 към 2020 г., а най-малко инфекционистите - 200.
Плевен, София, Монтана водят по брой преминали болни за лечение жители на съответната област през 2020 г. - малко над 200 души на 1000 души население. Заболеваемостта от COVID-19 обаче е най-висока в тези области, в които гъстотата на населението е най-висока. Затова на челни позиции наред със столицата (41 души на 1000) излизат Габрово, Кюстендил и Благоевград - между 34 и 38 на 1000 души през миналата година, при средни за страната 29 заболели на 1000. Смъртността от COVID-19 през миналата година е била най-висока в Благоевград - 10% от общата смъртност, следван от Пловдив, Смолян, Силистра, София и Русе с над 8%.
