Прокуратурата е осъдена да плати обезщетения по поредни две дела за Възродителния процес, показва справка в съдебните регистри. И по двете дела са присъдени по 30 хил. лв.
Първото дело е заведено от Ф.И. Той претендира за 100 хил. лв. обезщетение, като твърди, че е потърпевш от прилаганата насилствена асимилация над етническите турци от страна на тоталитарния режим на БКП. Той разказва в исковата си молба, че на 24 януари 1985 г., докато бил на работа, при него дошли полицейски служители, които го задържали. Бил отведен в полицейското управление, разпитван и пребит от бой. Останал в районното полицейско управление в Момчилград една седмица, където бил тормозен непрекъснато. После бил отведен в Кърджали, където психическият и физически тормоз продължили. На 25 февруари 1985 г. Ф.И. заедно с други 7 души бил откаран в концлагера на остров Белене. Твърди се, че докато е бил задържан, семейството му било подложено на непрестанен тормоз. Бил пуснат през септември 1985 г. През юни 1989 г. го извикали в полицейското управление и му казали да донесе снимки на семейството му, защото щели да им издават паспорти. На 15 срещу 16 юни 1989 г., сутринта в дома му дошли полицейски служители и казали на семейството да се обличат и да напускат страната. Нямали време дори да вземат багаж със себе си, а били изведени на около 5 км от селото.
Ф.И. разказва още, че след 10 ноември 1989 г. разбрал от медиите, че започва разследване за Възродителния процес. Това разследване, по което Ф.И. е давал показания, не е приключило и досега. Затова Ф.И. твърди в исковата си молба, че това нарушава правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, че вече 27 години негативните емоции тормозят и стресират душевния му мир.
Периодът на разследването надвишава значително абсолютната давност за разследване на престъплението, обяснява в решението си съдия Невена Чеуз. "Никакви съображения, касаещи фактическа и/или правна сложност на делото не могат да оправдаят или извинят допуснатата забава в досъдебното производство, която на практика е равнозначна на отказ от правосъдие", обяснява тя и определя обезщетение от 30 хил. лв.
Решението и по второто дело е постановено от съдия Чеуз. То също е за 100 хил. лв., от които тя присъжда 30 хил. лв. на Н. Р. със същите мотиви. Исковата молба на Н. Р. е сходна. Той разказва, че е бил учител и тъй като се противопоставял на Възродителния процес, бил уволнен от работа. Предложено му било да стане сътрудник на ДС, но отказал. След уволнението му и през 1982 г. започнал работа в Оловно-цинковия завод в Кърджали, където работил до 29 декември 1984 г., когато бил арестуван и отведен в полицейското управление на града, където останал една нощ. На 30 декември, без съд и присъда, бил откаран в концлагера "Белене". Н.Р. твърди, че бил подложен на всекидневни изтезания, насилие и психически натиск. През август 1986 г. бил заселен принудително в с. Горна Вереница, което нямал право да напуска. Работил в местната кооперация до септември 1988 г., когато бил освободен. Прибрал в родния си край и отново бил задължен да работи в Оловно-цинковия завод. Докато през юни 1989 г. заедно със семейството си бил изгонен в Турция, "където с разклатени здраве и психика, без пари и имущество, с две голи ръце трябвало да гради живота си отново".
Решенията и по двете дела не са окончателни. Казусите сега се намират в Софийския апелативен съд.
По темата вижте и:
