Прокуратурата трябва да плати 20 хил. лв. на родителите на убито от полицай момче, тъй като близо 12 години осъденият не е бил приведен в затвора. Това прие като втора инстанция Софийският градски съд, който потвърди решението на районните магистрати. Съдиите Златка Чолева, Елена Иванова и Албена Александрова пишат в решението си, че обезщетението, за което претендират родителите, е минимално, като се има предвид 12-годишното забавяне на прокуратурата да изпълни законовото си задължение да приведе присъдата в изпълнение.
16-годишната присъда на полицая Н.И. влиза в сила на 15 май 2001 г. Прокуратурата 6 пъти отлага с максимално допустимите 6 месеца изпълнението на присъдата, за да може убиецът да лекува хроничното си психично заболяване. След това той изчезва в чужбина. От съдебното решение става ясно, че отлагането на изпълнението на наказанието е станало, без нито веднъж осъденият да бъде прегледан от назначен от прокурора съдебен психиатър. За обвинителите документацията от външната за затвора болница е била напълно достатъчна да протакат изпълнението на присъдата. От затворническата болница са проверявали Н.И. само по документи, без нито веднъж да го прегледат. Убиецът е заловен в Румъния и вкаран в затвора през март 2013 г., където умира от инфаркт 3 години по-късно.
От решението на на градския съд става ясно, че прокуратурата е действала неадекватно, непоследователни и дори абсурдно. Като например, когато между две от отлаганията на присъдата има период от 3 месеца, в които Н.И. е трябвало да бъде приведен в затвора. Един единствен път прокуратурата дава указания във връзка с издирването му.
Първата инстанция критикува и мудните и проформа действия на прокуратурата, когато става ясно, че осъденият е изчезнал. Европейската заповед за арест например е издадена през март 2009 г. - повече от 4 години, след като се разбира, че убиецът се е укрил. В крайна сметка той е задържан в Румъния през 2013 г. и умира по-късно в затворническата болница.
Решението, с което прокуратурата е осъдена за непозволено увреждане, не е окончателно и може да се обжалва и пред Върховния касационен съд. Той обаче разглежда граждански дела само по изключение.
