В разгара на протестите, които повече от месец искат оставката на правителството и главния прокурор, ГЕРБ дава на прокуратурата още власт с право на законодателна инициатива. Това е записано в проекта за нова конституция, внесен днес от ГЕРБ в парламента. Предлага се освен депутатите и правителството законодателна инициатива да имат двата съдебни съвета - на прокуратурата и на съдиите. Това видя "Сега" в проекта за нов основен закон, сглобен от ГЕРБ за броени часове. Затова и очаквано много от текстовете повтарят сегашната конституция, макар и в четвъртък тя да бе обявена за остаряла и неотговаряща на новите реалности.
С даването на законодателна инициатива на прокуратурата всъщност в конституцията се вкарва практиката, която стана популярна по времето на главния прокурор Сотир Цацаров, идеите на държавното обвинение да се обличат в закон.
Ако проектът бъде приет в този вид, мандатът на главния прокурор и на председателите на двете върховни съдилища ще бъде намален от 7 на 5 години.
Вече няма да има и Висш съдебен съвет, а съдебен съвет на прокуратурата и съдебен съвет на съдиите. Членовете им ще се избират от парламента и от гилдиите. Това ще капсулира още повече държавното обвинение, ако се съди от сегашната практика в Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, където думата на главния обвинител е закон. Главният прокурор ще се избира от прокурорския съвет, а председателите на върховните съдилища - от съдебния. В прокурорския съвет ще има 11 членове. 5 от тях ще се избират от парламента, четирима от прокуратурата и един от следователите. Главният прокурор е член по право. В съдийския съвет ще има 15 членове, шестима от които ще се избират от парламента.
Отпада ролята на президента при избора на главния прокурор и на шефовете на двете върховни съдилища - т.нар. тримата големи в съдебната власт. Сега той подписва указа за назначаването им, след като те бъдат избрани от Висшия съдебен съвет и има право веднъж да наложи вето. Така стана и при избора на главния прокурор Иван Гешев.
Въпреки че премиерът Бойко Борисов опита да развие теорията, че с новата конституция ще бъде осигурена отчетност и контрол върху прокуратурата, в нея остава текста, че главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Той ще бъде изслушван от парламента на всеки 6 месеца, но ще отговаря на въпроси по конкретни дела само ако наблюдаващият прокурор е позволил - т.е. когато иска главният.
Намалява се и броят на народните представители - от 240 на 120.
Проектът за нова конституция не предвижда съществуването на Велико Народно събрание и оставя всички въпроси в правомощията на обикновения парламент.
Към проекта за нова конституция няма мотиви.
По-рано ГЕРБ съобщи, че председателят на парламентарната група Даниела Дариткова е депозирала в деловодството на Народното събрание проект за нова Конституция. Това стана само часове след като ръководството на групата получи задача от премиера Бойко Борисов да го направи до края на деня.
Документът е изпратен до председателите на всички парламентарни групи в 44-тото Народно събрание и депутатите, нечленуващи в парламентарни групи, заявиха още от пресцентъра на партията. ГЕРБ кани на разговори и консултации по представения проект всички парламентарни групи с цел да бъде постигнато широко съгласие между народните представители за свикване на Велико народно събрание. Веднага след това обаче е записано, че поканите за официалните консултации щели да бъдат изпратени в началото на следващата седмица.
Проектът за нова Конституция или за изменение на действащата, както и за промени в територията на страната се разглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му. Великото Народно събрание продължава да изпълнява функциите на Народно събрание до избиране на нов парламент.
ГЕРБ ВНЕСЕ ПОМЕНИ И В ИЗБИРАТЕЛНИЯ КОДЕКС
Парламентарната група на ПП ГЕРБ внесе в Народното събрание и законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодес. С промените ГЕРБ предлага въвеждане на машинно гласуване във всички секции в страната с над 300 избиратели. Освен това чрез измененията се дава възможност на всеки български гражданин да избере лично за себе си начина, по който иска да упражни правото си на вот – с машина за гласуване или хартиена бюлетина. Регламентира се още, че ЦИК е компетентният орган, който трябва да осигури машинното гласуване.
ГЕРБ предлага и създаването на нова глава в кодекса, с която се регламентира провеждането на избори за Велико народно събрание, като се въвежда смесена изборна система. Изборите ще се произвеждат по смесена изборна система, като 200 народни представители се избират по пропорционална изборна система, а останалите 200 по мажоритарна.
При обявена извънредна епидемична обстановка в страната изборният ден да може да бъде удължаван до 48 часа, като сроковете, свързани с отчитането на изборните резултати, се удължават пропорционално на срока на удължаване на изборния ден, се предлага още в проекта за изменение на кодекса.
