Президентът Румен Радев поздрави днес сръбския президент Александър Вучич, че е удържал натиска на Русия срещу интерконектора между двете държави. По-късно обаче от прессекретариата на президентството разпространиха опровержение на казаното от държавния глава.
''Във връзка с отправени въпроси, свързани с посещението на държавния глава Румен Радев в Ниш, Република Сърбия, и публикацията на Агенция БГНЕС, че президентът е заявил: „знаете, че имаше забрана от страна на Русия към всички кандидати от ЕС за този газопровод. Така че единственото решение за него беше да се направи с Азербайджан и Армения, така че сме щастливи, че Сърбия намери решение“, потвърждаваме, че цитатът е съчинен от БГНЕС, не е произнасян от държавния глава и не отговаря на истината'', се казва в изявлението.
Президентът Румен Радев отговаря на въпрос на азербайджанска медия за подкрепата, която страната ни е изразила за Азербайджан за председателството на следващата Конференцията на страните по рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 29), при което президентът заявява дословно: „Знаете, че имаше забрана от страна на Русия към всички кандидати от ЕС, така че единственото решение беше Азербайджан или Армения, така че ние сме много щастливи, че вие намерихте решение. Това е нашата подкрепа за Азербайджан'', се казва в позицията на прессекретариата.
Коментарът на президента е направен в присъствието на сръбския президент Александър Вучич и президента на Азарбайджан Илхам Алиев.
"Газопроводът с България ще диверсифицира източниците на газоснабдяване за Сърбия и ще засили националната сигурност на страната. Ще можем да купуваме газ и на свободния пазар", каза от своя страна Вучич.
Президентът на Азербайджан благодари на "своя скъп приятел" Вучич за поканата му да посети страната и припомни, "за стратегическото партньорство на двете държави, които бързо развиват отношенията си".
"Моето лично отношение и приятелството с Александър допринасят за развитието на сътрудничеството ни. Под неговото ръководство Сърбия се развива, води независима политика, а това е политика, която обслужва интересите на сръбския народ. Ние сме въодушевени от неговите постижения", каза още Алиев и определи днешната церемония като "приятелска и партньорска".
Алиев поздрави Радев и Вучич , че газопроводът "допринася за енергийната сигурност и на Сърбия, и на България", и поясни, че петролът на Азербайджан достига до Средиземноморието.
Изказването на Алиев съвпада с предизборната кампания на Вучич в Сърбия само седмица преди петите поред предсрочни избори за последните десет години.
Заради предстоящите избори Вучич не държа слово на церемонията по въвеждане в експлоатация на интерконектора България – Сърбия. Той се извини на присъстващите. Не мога да говоря толкова много, сега имаме приети условия, че месец преди изборите не можеш да говориш за своята държава, да се хвалиш, каза Вучич.
Интерконекторът е с капацитет 1 милиард и 800 милиона кубически метра синьо гориво годишно. Чрез него България получава достъп до хранилища на природен газ в Австрия и Хърватия. Тръбата позволява доставки за Сърбия от терминалите за втечнено синьо гориво в Гърция и Турция и достъп до Южния газов коридор. По газопровода ще може да се пренася газ и в двете посоки – от България към Сърбия и обратно.
Българо-сръбската газова връзка е с дължина 170 километра, от които 62 километра са на българска територия. Интерконекторът започва от Нови Искър край София и продължава до Ниш в Сърбия. Газовата връзка е един от основните проекти за подобряване на енергийната свързаност в Югоизточна Европа и за диверсификация на доставките на природен газ. През февруари тази година бе даден старт на строителството на газовата връзка на българска територия.
Заедно с президентите на трите страни в церемонията участва и посланикът на Европейския съюз в Сърбия Емануел Жофре.
БГНЕС припомня, че посещението на президента Румен Радев се случва в период на изключително изострени двустранни отношения със Сърбия. На 8 ноември сръбският режим отново демонстрира и приложи терор над българите от Западните покрайнини, като в "Деня на Западните покрайнини" служители на сръбската държавна сигурност нахлуха първо в офиса на "Културно-информационния център "Босилеград”, а след това и иззеха книги на Едвин Сугарев, който е бивш консул в град Ниш. В същото време граничните полицаи не допуснаха самия Едвин Сугарев да влезе на територията на Сърбия и да присъства в представяне на книгата си в клуба на КИЦ „Босилеград”. След щателен обиск на всички помещения на КИЦ бяха иззети 23 бройки от книгата на Едвин Сугарев.
По-късно българското Външно министерство привика извънредният и пълномощен посланик на Република Сърбия в София Желко Йович, комуто бе изразен категоричен протест и силно безпокойство по повод враждебните действия на сръбските власти. По-късно офицерите на сръбската ДС "повдигнаха обвинение за етническа, расова и религиозна омраза" на директора на КИЦ-Босилеград Иван Николов.
Всичко това идва на фона на радухван в Сърбия шпионски скандал. Сръбските медии твърдят, че в арестувания за шпионаж българин в Босилеград, са намерени подписани от него документи за получаване на български левове, с които се е разплащал на „своята агентура“, предава БГНЕС. Твърди се, че парите са дадени от Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС) като награда, че българинът е изпращал информация за хора от сръбските служби за сигурност в граничния район между Сърбия и България.
„Намерени са телефонни номера, адреси и данни за колите, които са използвани от сръбски служители на полицията и те са изпращани в ДАНС. Структурата на тази информация показва намерението да се следят комуникациите и движението на сръбските агенти, тъй като „българският шпионин“ е търсил адреса на тяхното местоживеене. Възможно е да са съществували и още по-опасни идеи“, съобщават сръбските медии.
Според тях тези действия на ДАНС в районите с българско малцинство в Сърбия не са неочаквани, защото „българската агентура вече дълго време възстановява великобългарските идеи“.
„Българската агентура е присъствала в сръбската провинция Косово, още от времето на НАТО през 1999 г., когато е действала в сътрудничество като филиал на немското разузнаване. България е предлагала по бързата процедура гражданство на косоварите, ако се самоопределят като българи. България първа призна независимостта на Косово, (което не е вярно - б.р.), обаче е изисквала контрауслуга – т.нар. горани да се признаят като българско малцинство“, твърдят още сръбските медии, подхранвани от местните служби.
Запитан за създалото се напрежение, президентът Радев каза пред журналисти: "Имахме и сериозен разговор с Вучич, касаещ българското малцинство. За мен като президент този въпрос е от ключово значение. Два пъти с Вучич бяхме по моя инициатива в Димитровград, за да се срещнем с хората там. Ще продължат усилията от сръбска страна за модернизация на пътна инфраструктура, за решаването на други проблеми. Уточнихме и някои разминавания, и че трябва да работим заедно - и това е залогът за нашите икономически успехи, и за успешната интеграция на Сърбия. Мога да кажа: недоразумения като арестувани книги няма да способстват за този европейски път на Сърбия, и за този въпрос имам гаранции от президента Вучич, че ще бъде решен, добави Радев. Българското национално малцинство и условията тези хора да имат препитания в своя роден край, условията да имат свободата да се изявяват като българи и да пазят националната си идентичност и култура - ще работим за тези хора", каза още президентът.
