Полупразна зала гласува бюджетите на държавното обществено осигуряване и на здравната каса за тази година на първо четене. Това стана на извънредно заседание на Народното събрание, като за повечето депутати рекордните разходи за пенсии и здраве се оказаха безинтересни и те влизаха в залата само да гласуват.

Двата бюджета минаха безпроблемно, но въпреки заложените в тях огромни разходи доволни гласове не се чуха. Дори подкрепящите, общо взето, наблягаха на необичайния факт, че половината година мина без бюджет и за резки движения няма никакво време. Само БСП не се отказа от обичайния си репертоар в тези гласувания и между първо и второ четене ще предложи нови огромни разходи за пенсии.

Пенсионният бюджет бе подкрепен от 118 депутати на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, против гласуваха 23 от БСП и 11 от ИТН, ДПС и "Възраждане" се въздържаха (64 общо). Здравният бюджет бе подкрепен от 122 гласа на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. "Възраждане", ДПС и един от ИТН се въздържаха (69), а 32 от БСП и ИТН бяха против.

Бюджет 2023

За пенсии тази година разходите вече надхвърлиха 9 млрд. лв. за шестте месеца, показва статистика на НОИ, разпространена днес. Заедно с обезщетенията за безработица, майчинство и др. разходите по бюджета на държавното обществено осигуряване са 10,157 млрд. лв., което е с над 2 млрд. повече в сравнение с първите шест месеца на 2022 г.

Разходите на ДОО за тази година ще бъдат невероятните 21,794 млрд. лв., като само за пенсии ще бъдат платени 19,168 млрд. лв., предвижда одобреният днес бюджет. Зад тези числа няма нови мерки - пенсиите бяха увеличени този месец с 12% по швейцарското правило, а от обезщетенията се увеличава само втората година на майчинството (от 710 на 780 лв. със задна дата от януари). Дори без нови увеличения обаче пенсиите се очертават като черната овца на бюджетните дебати - все повече се говори за тяхното огромно влияние върху разходите на големия бюджет, тъй като приносът на данъците в системата вече е почти равен на този от осигуровки. Как изглежда това за първите шест месеца - приходите са 5,422 млрд. лв., а трансферът от бюджета - 4,888 млрд. лв.

Коментарите

Нашата пенсионна система е най-зависима от данъците, а от това нашата бюджетна политика е най-зависима от пенсиите, без пенсиите да са достатъчни за хората, коментира Красимир Вълчев (ГЕРБ). Това вече не е пенсионноосигурителна система, а пенсионно-полуосигурителна-полуданъчна система, посочи той. "Вземаме тези пари от разходите за развитие. През последните 1-2 г. бюджетната ни политика се промени от разходи за развитие към чисто преразпределение. Но така няма да можем да увеличим трайно разходите за здравеопазване, за образование, защото вдигаме пенсиите несъразмерно на приходната база. Те трябва да се вдигат, но заедно с приходната база. Само че миналата година предложихте да се вдигнат пенсиите, без да се вдигат осигуровки, защото всички искат да са добри популисти", коментира Вълчев.

Разбираемо е, че този бюджет е с ниско ниво на амбиция, но ще го подкрепим с ясното условие, че бюджетът за 2024 г. не може да разчита на нашата безусловна подкрепа, каза и Деница Сачева (ГЕРБ). Тя също говори, че системата на пенсионното осигуряване придобива данъчен характер, но изброи и други предизвикателства пред нея. "Има все повече поколенчески разлики. 40% от младите не смятат, че е нарушение да се работи без трудов договор. Технологиите оставят повече свободно време и увеличават натиска за ранно пенсиониране, но в други професии пък има тенденция за по-дълго задържане на пазара на труда", коментира Сачева. Тя посочи и че има все по-голямо недоверие към държавните системи, не само в България, а навсякъде. "Тези тенденции трябва да се вземат предвид, защото счетоводните аритметики съвсем скоро няма да бъдат валидни", предупреди депутатът.

Идеи на бюджет 2024

"Както готвенето е най-добро с масло, така и социалната политика е най-добра с растеж", съгласи се с колегата си Вълчев и депутатът от ПП-ДБ Георги Ганев. Той също смята, че ще бъде ключово какво ще направим с бюджета за 2024 г. "Пенсиите трябва да са функция на осигурителния принос, а това, което не достига като стандарт на живот, трябва да минава през подоходно прицелена социална политика", коментира Ганев. Така, според него, ще се постигне по-голям ефект с по-малко пари, защото ще се подпомагат тези, които повече се нуждаят.

Идеята за отделяне на социалните плащания от НОИ все по-често се застъпва, като финансовият министър Асен Василев директно обяви, че с бюджет 2024 г. ще се въведе социална добавка за пенсионерите с пенсия до линията на бедност. Така очакванията са дефицитът да слезе в по-нормални граници. "В крайна сметка идеята е след някакъв период от време да се върви към това собствените приходи да са все по-достатъчни, с относително малък трансфер, а социалната политика да си отива при социалното министерство, при една развита и с добър капацитет Агенция за социално подпомагане", заключи Георги Ганев.

Идеи за още по-големи разходи

БСП критикува бюджета точно в обратна посока - че в него няма подкрепа за хората да понасят по-леко кризите. Между първо и второ четене левите депутати ще внесат предложения за огромни разходи, включително ново преизчисление на пенсиите и ново увеличение на минималната заплата на 850-900 лв.

Нинова хвърли и бомба, че с бюджета се отнемат права на осигурени и на пенсионери с промяна в това какви такси се дължат при обжалване на решение на НОИ. Сега текстът в Кодекса за социално осигуряване предвижда ако човек обжалва по административен съд решение, което го касае, да не внася държавна такса, а ако жалбата му бъде уважена, да се покриват разходите за адвокат. С промени отстъпката от държавната такса остава, но покриването на разходи за адвокат отпада. БСП твърдят, че така се отнемат стотинките на най-бедните българи. Вносителите обаче се мотивират със законова празнота, която няма да лишава от права хората.

Здравният бюджет за 2023 г.

Рекорден е и здравният бюджет, който за последните 5 години се е удвоил. Касата ще разпределя 7,027 млрд. лв., но нездравословната структура на разходите ще бъде запазена за поредна година - най-голямото парче от бюджета е за болниците и лекарствата, а най-малко - за профилактика, превенция и доболнична помощ. За болнична помощ ще отидат 3,1 млрд. лв. За лекарства, медицински изделия и диетични храни сметката ще е 1,764 млрд. лв. За първичната извънболнична помощ бюджетът е 452,603 млн. лв., а за специализирана извънболнична - още 455,682 млн. лв. За дентална дейност има 274,068 млн. лв., а за медико-диагностична - 237,286 млн. лв.

Увеличението спрямо 2022 г. е с около 14%, като най-голямо е за извънболнична помощ - 20%. При лекарствата ръстът е 16%, а при болничното лечение - 14%. Изпреварващият ръст обаче не променя вредните съотношения в числата. Отново най-много даваме за болнична помощ и лекарства, докато най-много пари в ЕС се дават за профилактика, доболнична помощ и превенция, посочи Джевдет Чакъров (ДПС). Той изброи следните тревожни данни:

- 49,8% от всички разходи за здравноосигурителни плащания отиват за болниците, докато в ЕС техният дял е до 30%;

- 27% е делът в общите разходи на лекарствата, което е най-големият дял в ЕС - там обичайно делът на този разход е 15-18%;

- в останалите страни основната част е насочена за профилактика и превенция в извънболничната помощ - 30-40%, а у нас тези разходи са 13,5% от общия бюджет;

- 48% е нивото на доплащане у нас, докато в ЕС е 18%. Най-много се доплаща за лекарства, след това за долекуване. Чакъров даде пример с инсулта - клиничната пътека е 7 дни, "хората ги изписват в тежко, да не кажа насипно състояние, след което следват частни структури, рехабилитация и възстановяване срещу заплащане, което много хора не могат да си позволят".