Бившият премиер и наследник на българските царе Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок осъдиха България в Страсбург заради мораториума от 2009 г., с който бе забранено да се разпореждат с имотите си и да ги експлоатират. Европейският съд по правата на човека обяви решението си днес.
Съдът приема, че е нарушена конвенцията за правата на човека, която защитава собствеността, със забраната за всякаква търговска експлоатация на царските гори. Нарушено е и правото на справедлив съдебен процес, тъй като мораториумът не е можело да бъде обжалван. Съдът констатира, че действията на българските власти са поставили непропорционална индивидуална тежест върху Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза. Предвидените мерки са извънредни, тъй като мораториумът е бил в сила дълго и не е подлежал на съдебен контрол.
Съдът отхвърля като недопустими някои от твърденията на жалбоподателите, включително тези относно реституцията на имотите Сарагьол и Ситняково, но констатира, че оплакването срещу забраната за търговска експлоатация на горските земи е допустимо.
В решението се отбелязва, че преди 2009 г. Сакскобургготски и сестра му са имали одобрен план за ползване на дървесина. Този план е бил „задраскан“ от мораториума. Съдът обаче приема, че намесата е следствие на закон и целяла защита на горите в обществен интерес.
Що се отнася до пропорционалността на мерките, ЕСПЧ отсъжда, че държавата не е успяла да обоснове всеобхватността на наложените мерки, вместо да използва вече действащото законодателства. Законът за собствеността по принцип е осигурил достатъчна защита за претендираните от държавата права на собственост; че продължителността на намесата в правата на Сакскобургготски и Хробок е били прекалено дълга - особено като се има предвид, че идеята на мораториума е била да е временен. А те не са имали възможност да оспорят наложени им ограничения.
Така съдът установи, че забраната за търговска експлоатация на горските земи на жалбоподателите е била непропорционални и прекомерно тежка. Страсбург приема, че делата за собственост не осигуряват адекватен достъп до съд. Мораториумът върху останалите 5 имота нарушава правото на достъп до съд. А за къщата в Баня ЕСПЧ приема, че е нарушено и правото на търговска дейност в обекта, както и това, че не са могли да продават имота.
Европейският съд дава 6 месеца на правителството и Сакскобургготски, за да се споразумеят какво обезщетение ще получи за причинените му материални вреди. Той не претендира за морални. Според експертиза, представена в ЕСПЧ печалбата, която Сакскобургготски и Хробок биха имали от дърводобива в периода от мораториума до октомври 2018 г. е 2 054 319 лева. Сега ще се претендира за по-дълъг период и колко ще се увеличи тази сума зависи от цената на дървесината.
Претенциите
Сакскобургготски настояваха ЕСПЧ да разпореди държавата да признае правото им на собственост върху имотите "Ситняково" и "Сарагьол" и да им предаде владението им. Алтернативно, те претендираха за пазарната стойност на тези имоти, възлизаща, според тях, на 485 179 евро. Те претендират и за 400 116 евро за направените от тях разноски във вътрешното производство, още 45 600 евро за правна защита и други 1048 евро за пощенски разходи, превод, печат и копиране.
Как се стигна до Страсбург
През декември 2009 г. парламентът прие мораториум върху правото на царските наследници да се разпореждат с върнатите им имоти. Мораториумът трябваше да е временен - "до приемането на специален закон", но действа и досега. Затова бившият премиер заведе дело в Страсбург през 2010 г. По-късно заведе още три дела, с които оспорва решението на българския съд резиденциите "Кричим", Ситняково" и "Сарагъол" да са държавни. За тях регионалното министерство (МРРБ) спечели дела на три инстанции.
През 2017 г. се разбра, че правителството на Бойко Борисов е готово да се споразумее с бившия премиер и царски наследник, като изтъргува делата за имотите му с четирите иска, които той е подал срещу България в съда в Страсбург. До сделка обаче не се стигна.
Въпросът с т.нар. царски имоти е висящ от 1998 г. Тогава с Решение №12 Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционен Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г. Конституционните решения обаче нямат реституционен ефект. Правните последици от обявените за противоконституционни актове трябва да се уредят от органа, който ги е постановил, т.е. от парламента.
Въпреки това, когато Сакскобургготски, сестра му и братовчедите им предявиха претенции за именията "Кричим", "Царска Бистрица", "Врана", "Ситняково" и "Саръгьол", гори в Рила и земи край софийското с. Лозен, си ги получиха. Дворците "Царска Бистрица", "Ситняково" и "Саръгьол" им бяха върнати през 2002 г. с решение на правителството на НДСВ, а областният управител Олимпи Кътев, който по-късно стана депутат от НДСВ, ги деактува. Дворецът "Врана" бе върнат от тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски. Имението "Кричим" им бе отказано, а след това и съдът прие, че собственик е държавата.
На две инстанции МРРБ спечели делото за "Царска Бистрица". После обаче върховният съд присъди "Царска Бистрица" на Сакскобургготски. Именно тогава ВКС обърна практиката, след като преди това дъpжaвaтa беше призната за собственик на “Kpичим”, “Ситняково” и “Саръгьол” и нa бившeтo cтoпaнcтвo нa УБO ĸpaй "Bpaнa". Неотдавна Софийският апелативен съд като втора инстанция призна, че Симеон Сакскобургготски и сестра му са собственици на парка и двореца "Врана". Според съдебното решение МРРБ дължи на двамата общо 160 хил. лв. за разноски по делото на две инстанции.
Образуваното през 2011 г. дело за 16 500 дка гори в Рила все още виси на първа инстанция в Софийския окръжен съд. Поредното му заседание е насрочено за октомври.
През 2018 г. ЕСПЧ отхвърли претенциите на Сакскобургготски и сестра му срещу действията на държавата по отношение на двореца "Кричим", но продължи да разглежда делото по отношение на наложения от парламента мораториум.
Адвокат Екимджиев: КС можеше да реши проблема още през 2010 г.
Това е едно дългоочаквано решение, коментира пред "Сега" адвокат Михаил Екимджиев, който води делото в Страсбург. "С него най-сетне беше постигнато разумно и сравнително справедливо решение по изкуствено създаден политически мотивиран казус от Народното събрание, доминирано от ГЕРБ и Обединени патриоти през 2009 г. Съдът в Страсбург е категоричен, че продължителността на мораториума, която към момента възлиза на почти 12 години, е в нарушение на принципите на конвенцията за правата на човека, както и на възможността правните последици от този мораториум да бъдат оспорени пред съд", обясни той.
По думите му този казус можеше да бъде "вразумен и решен в съответствие с българската Конституция още през 2010 г, когато омбудсманът, тогава Гиньо Ганев, сезира Конституционния съд. "Вместо да констатира очевидното – че мораториумът е противоконституционен и че по естеството си замества обезпечителни мерки, които биха могли да бъдат наложени само от съд и затова противоречи на принципа за разделение на властите, КС си изми ръцете, приемайки, че омбудсманът няма право да атакува в КС решения на НС, а само на закони", допълни Екимджиев. По думите му така КС вместо да реши проблема е станал част от него и се е наложило той да бъде решаван от международен съд. "Това определено не е добър атестат за върховенството на закона и по-специално за способността на КС да брани конституционните ценности", допълни адвокатът.
"Слаба Богу с неговото решение от 2020 г. КС, вече в нов състав, постанови едно разумно и балансирано решение, което дава перспектива казусът с царските имоти да бъде решен окончателно и в България по един справедлив и конституционосъобразен начин", заключи той.
