Шефът на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова е получила обвинение от прокуратурата за всяване на паника във връзка с нейни интервюта пред БНР и БНТ по повод снабдяването с лекарствата в страната, съобщи самата тя днес. Обвинението е по чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс - "който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години".
"Във връзка със серия от изявления, будещи неоснователна тревога у гражданите, в условията на въведено извънредно положение - А.Ст., председател на Българския фармацевтичен съюз, е привлечена към наказателна отговорност за престъпление по чл. 326 от НК. С оглед на високата обществена опасност на деянието, изразяващо се в отправяне на неоснователни твърдения за очаквана липса на медикаменти, спрямо А.Ст. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 20 000 лв. Разследването под надзора на Софийската районна прокуратура продължава", потвърдиха днес следобед от държавното обвинение.
В последните си изяви проф. Стоименова коментира логистичните проблеми с вноса и производството на лекарства, но думите й трудно могат да бъдат възприети като предизвикващи паника. "Очаква се недостиг на някои лекарства, тъй като основните суровини се купуват и внасят основно от Китай и Индия, откъдето това вече става по-трудно", предупреди тя пред БНТ преди 3 дни. Но подчерта, че повечето медикаменти имат аналози, а производителите все още разполагат със запаси на суровини.
"В тези мои медийни изяви информирам българското общество за важни въпроси – презапасяването с лекарствени продукти, необходимостта от рецепта при отпускане на лекарства по лекарско предписание, необходимостта от гъвкавост на законодателството и вероятност от недостиг на определени лекарства. Също така апелирах за човечност в работата на контролните институции при запазване на капацитета им за контрол", коментира проф. Стоименова в изявление, публикувано на сайта на съюза.
От седмици фармацевтите водят полемика и по други проблеми в здравеопазването - замяната на оригинални лекарства с техни генерични заместители, стихийното самолечение с препарати от съмнителна полза и пр., като настояват за свикване на Висшия съвет по фармация. МЗ обаче остави без реакция исканията.
Голям проблем пред бранша са и драконовските проверки, които започнаха още в началото на коронакризата за продажба на лекарства без рецепта. Фармацевтите бяха поставени в ситуация да са принудени да продават медикаменти по "рецепта от Вайбър", а в същото време това да се преследва като нарушение. За времето на извънредното положение, с цел да се улеснят пациентите, на аптеките бе разрешено да продават лекарства на хронично болните само по рецептурна книжка.
"Още преди обявяването на извънредното положение, магистър-фармацевтите в България, които представлявам бяха подложени на масирани проверки от 5-6 институции едновременно, което затрудни както работата им, така и обслужването на гражданите. Неколкократно в медийни изяви, както аз, така и мои колеги разказахме как първоначално протичаха проверките и в контраст на това каква е практиката на европейските регулатори в този тежък за всички ни момент", коментира и днес проф. Стоименова.
По-рано фармацевтите поведоха и кампания за облекчаване на условията за продажба на лекарства. МЗ предложи промени, които да позволят на аптеките да заменят липсващи лекарства с техни генерични заместители при липса на наличности по време на извънредното положение. Българският лекарски съюз и пациентите застанаха остро срещу фармацевтичния съюз по този въпрос и в крайна сметка министерството оттегли промените.
"Един кратък преглед на делата по чл. 326, ал.1, по който е обвинението, предявено към мен показва, че делата по този член са за оставени фалшиви сигнали за взривни устройства и неверни повиквания за помощ на телефон 112... Да се приравни даването на обективна информация относно възможни ситуации в лекарствоснабдяването, които са предотвратими и решими, поднесена по безспорно балансиран начин, основано на анализи, препоръки от Световната здравна организация, ЕК, Европейска агенция по лекарствата и др. източници към неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, означава грубо погазване на принципите залегнали в Закона за нормативните актове", коментира в изявлението си председателят на фармацевтичния съюз.
"Ако следваме “логиката” на обвинението, то за същото може да бъде обвинен и изпълнителният директор на Европейската агенция по лекарствата, на чиято интернет страница редовно се качва информация за недостига на лекарства в условията на пандемиято от COVID-19 и регулаторните подходи за преодоляването им. Както и представителите на Световната здравна организация, Изпълнителна ръководна група на ЕС за недостиг на лекарства, причинени от големи събития, ръководителите на болници и лекари от девет европейски страни, които заявиха в отворено писмо миналата седмица, че има запаси от някои лекарства само за две седмици, и призоваха за по-голямо европейско сътрудничество за решаване на проблема, както и десетки представители на институции у нас, в ЕС и САЩ, които коментират тази проблематика", посочва проф. Стоименова. И завършва:
"Независимо, че в момента в условията на извънредно положение са ограничени някои наши основни права, ние живеем в правова държава, където споровете са решават чрез справедлив съдебен процес, а държавата отговаря за незаконосъобразни актове и действия на нейните органи и длъжностни лица. Независимо, че не можем да се придвижваме и събираме свободно и ежедневието ни е променено драстично, все още можем да разсъждаваме и мислим критично. Очевидно е, че сме изправени не само пред пандемия от COVID-19, но и пред нещо много по-различно от борбата с вирус – криза, която не е здравна и с много по-дългосрочни последици. И как ще я назовем?"
