Три дни преди ключовите предсрочни избори социологическите агенции обявиха "фотофиниш" между "Има такъв народ" и ГЕРБ, като "Алфа Рисърч" и "Галъп" дават малка преднина на партията на Трифонов пред бившите управляващи, а "Сова Харис" обратното. Според изследването на "Алфа Рисърч" ИТН получава 21.8% срещу 21.5% за ГЕРБ. В четвъртък следобед и "Галъп" обяви преднина за "Има такъв народ", която получава 21,3% от гласовете, а ГЕРБ-СДС – 20,3%.
"Сова Харис" пък отчита половин процент разлика между първите две формации - 22.6% срещу 22.1% в полза на ГЕРБ.
"ГАЛЪП": ПРОМЕНИ В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ
Непредвидимостта в предстоящите избори е основен фактор. Шансове за първото място имат две партии, като малко по-високи са те при "Има такъв народ" – заради тенденциите в последните месеци и седмици. Това сочи проучване на "Галъп интернешънъл болкан“ за електоралните нагласи, направено по поръчка на Българското национално радио (БНР) дни преди изборите на 11 юли.
Гласовете, подадени за партии, коалиции и кандидати, ако изборите бяха днес, показват следната моментна снимка преди последните дни на кампанията. На този етап е практически невъзможно да се определи коя от двете партии ще завърши на първото място – всичко зависи от различните типове мобилизация при двете партии.
Вижда се обаче, че при Трифонов има инерция нагоре, а при ГЕРБ е обратно. Разбира се, в момента, част от потенциалния вот на ГЕРБ може и да се "крие" по причини на непрестижност.
БСП и коалиция засега остават трети с 15,9%. "Демократична България" и ДПС са с близки резултати, съответно с 12,2% и 11,5%. При ДПС трудности в отчитането представлява потенциалният вот от Турция. ДБ пък укрепва в последните седмици.
Формацията "Изправи се! Мутри, вън!" е с 6,1%. "Галъп" сочи, че на летвата за влизане са се качили Българските патриоти с 4%. Изгледите им зависят изцяло от величината на бариерата и от степента на мобилизация.
Последните дни и часове обаче могат да нанесат промени. Например, „Възраждане“ има 3,1%, а „Българско лято“ 2,5%. И двете формации имат амбиции към бариерата.
Декларативната активност е близо 50%, но трябва да се има предвид, че избирателните списъци не отразяват точно броя избиратели, трайно пребиваващи в страната.
На базата на изследването могат да се очакват гласоподаватели в широк диапазон, близък до активността в изборите на 4 април. Прогнозите за активност обаче като цяло са изключително трудни, посочва "Галъп".
Минимален дял от гласувалите се очаква да отбележат „Не подкрепям никого“. Очаква се също заради машинния вот, да бъдат минимизирани недействителните бюлетини.
Изследването на "Галъп интернешънъл болкан" е проведено между 30 юни и 7 юли чрез пряко интервю с таблети, сред 1010 пълнолетни българи в представителна за страната извадка. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 55 хиляди души.
ВОТЪТ В ЧУЖБИНА - ОПРЕДЕЛЯЩ
Освен изключително малкия превес на ИТН на вота в неделя, социолозите от "Алфа Рисърч" отчитат още, че вотът от чужбина ще определи четвъртата политическа сила, както и мобилизация в последните дни на БСП и известни притеснения относно машинното гласуване. Експертите очакват парламент, съставен от шест партии без нито една от тях да получи мнозинство. Макар и със сумарно по-добри позиции спрямо изборите на 4 април, т. нар. "партии на протеста" няма да съберат 120 депутата, сочи проучването.
В края на предизборната кампания проучването констатира засилена конкуренция за първото място между ГЕРБ и "Има такъв народ" (ИТН). "След спад и отстъпление в редиците на ГЕРБ, регистрирани в началото на кампанията, в нейния край е налице известна мобилизация. Няколко дни преди изборите подкрепата за ГЕРБ е 21.5%. ИТН се възползва от инерцията на своя пробив в изборите на 4-ти април и успява да привлече значителна част от протестния вот към по-малки партии, без шанс за парламентарно представителство, както и на част от по-широката периферия на ГЕРБ", коментират от "Алфа Рисърч".
Те констатират още, че БСП подобрява позициите си в хода на кампанията, достигайки 16.4% от твърдо решилите да гласуват. Риск пред подкрепата й изследователите виждат във високия дял леви симпатизанти, които изпитват неудобство да не би да не се справят с машините и евентуално биха могли да се откажат от гласуване.
Към момента "Демократична България" е четвърта с 12.0% от твърдо решилите да гласуват, сочи изследването. Така дясното обединение затвърждава позициите си от началото на кампанията, като важен фактор за резултата му отново ще бъде вота от чужбина. В аналогична ситуация е ДПС, което има прогнозна подкрепа от 11.1%. Ключов за финалния резултат и за съотношението между двете формации ще е вотът от чужбина, който националното проучване не може да отчете.
Слаба мобилизация в края на кампанията отбелязва и "Изправи се! Мутри вън!", достигайки 5.4% от вота. Платформата на Мая Манолова се характеризира с висока степен на обмен на избиратели с ИТН, както и с отлагане на решението коя от двете партии да бъде подкрепена до последните дни на кампанията, посочват социолозите.
Според изследването им към момента "Българските патриоти" (3.8%) остават малко под изборната бариера от 4%.
10% от твърдо решилите да гласуват заявяват, че ще изберат партията, която да подкрепят в оставащите дни до вота. Този дял трудно може да преобърне цялата картина, но може да повлияе на крайния резултат в две посоки: първо, да определи победителя от изборите и второ, да "вкара", или да изкара" някои партии от парламента.
Изследването на "Алфа Рисърч" е проведено в периода 4 - 7 юли 2021г.и е публикувано на сайта на агенцията. Реализира се със собствени средства. Изследването е проведено сред 1013 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
"СОВА ХАРИС" - БЕЗ СИЛНА ВЪЛНА
"Засега не регистрираме признаци нито за вълна, нито за срив на активността. Ако нещо може да предизвика съществена промяна в последния момент, това е грозното лице на политическата действителност в България. Няма дългосрочна визия за развитие, няма диалог. Има тежки взаимни обвинения, за които се чакат доказателства. За приемственост изобщо не се говори. Все пак засега надеждата за ново начало успешно противостои на тезата, че всички са маскари", коментира от своя страна Васил Тончев от "Сова Харис".
Според проучването на агенцията има и фактори, които може да доведат до промяна:
- По време на предишния вот епидемията от COVID-19 имаше пикови стойности. Това предопредели значителна част от най-възрастните избиратели да проявят предпазливост, въздържайки се от участие в изборния процес. Тези опасения сега не съществуват и това е предпоставка за увеличение на активността.
- Към момента обстановката е лятна и хората са по-активни. Противоепидемичните мерки все още задържат хората по местоживеене. Ваканцуващите са относително малко. Това също по-скоро благоприятства увеличението на активността.
- Има предварителни индикации, че възрастните избиратели (на възраст 70+) и функционално неграмотни групи трябва да преодолеят психологическа бариера при контакта с машините за гласуване. Този ефект ще доведе до отлив на гласоподаватели.
- В последните години определени слоеве от населението бяха научени, че за да гласуват, трябва да им се плати - така нареченият купен вот. В момента отговорните институции приемат сериозни мерки за ограничаване на това негативно явление. Вероятният ефект ще бъде отлив на гласоподаватели.
И все пак има известна редукция на резултатите за ГЕРБ и увеличаване на подкрепата за "Има такъв народ". Регистрира се известно повишение на подкрепата за БСП (16%), ДПС (10.9%) и "Демократична България" (10.6%). "Изправи се! Мутри вън!" (5.3%) са на надеждна дистанция над прага за участие в бъдещия парламент.
Новото е всъщност добре познато старо - обединението на патриотичните формации събира достатъчно подкрепа за преодоляване на 4-процентната бариера - 4.5%, а никоя от останалите партии не се доближава до 4%.
Така следващият парламент най-вероятно ще бъде съставен от 7 формации.
Проучването на "Сова Харис" е проведено по поръчка на Dir.bg. В периода 2-6 юли 2021 г. 1000 български граждани са дали отговорите си по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Тези резултати са в рамките на т. нар. "стохастична грешка", обобщава Васил Тончев от социологическата агенция. Според него ключова ще е избирателната активност, а, използвайки за ориентир изборите отпреди три месеца, няма съществени промени в нагласите на хората. Очаква се активност, близка до тази на 4 април, когато гласуваха 3,3 млн. българи.
ЩЕ ИМА ЛИ СТАБИЛНО УПРАВЛЕНИЕ?
Общественото мнение е силно разделено. Около една трета (31.8%) са оптимисти, но малко повече са скептиците (34.7%) и тези, които не могат да преценят (33.5%). Сигурно е обаче, че ако и този път не се сформира правителство, разочарованието от новите формации ще добие значителни размери.
КАК РАБОТИ СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО?
Одобрението на дейността на служебния кабинет е два пъти по-голямо от неодобрението - 53.5% срещу 26.6%. Останалите 19.9% не могат да дадат твърда оценка. Тази значителна подкрепа показва, че изпълнителната власт в момента стои на здрава основа. Поне засега обаче избирателите не правят пряка връзка между правителството в момента и евентуалния бъдещ кабинет - в публичното пространство липсва свързващ елемент.
Съществуват опасения за това, дали служебното правителство ще успее да осигури провеждането на честни и демократични избори. 45.8% отанкетираните смятат, че ще успее, 21.3% не вярват в това, а 32.9% са отговорили с "не мога да преценя".
