Главният прокурор Иван Гешев знае кой спецобвинител ще работи по сигнала на вътрешния министър Бойко Рашков срещу него, но обществото няма право да знае на кого е разпределена преписката. Това се разбра в сряда, след като шефката на спецпрокуратурата Валентина Маджарова обяви, че сигналът на Рашков е разпределен на случаен принцип на наблюдаващ прокурор. Говорителят на спецпрокуратурата Христо Кръстев уточни пред "Лекс", че не може да съобщи имената на прокурора, защото са лични данни.
Още преди 5 години обаче Върховният административен съд постанови, че имената на наблюдаващите прокурори са официална обществена информация, не може да са тайна и няма пречка да бъде получена информация за името на съответния прокурор, припомня "Лекс" (решението на ВАС виж тук). Криенето на имената на наблюдаващите прокурори обаче е трайна практика на прокуратурата, макар че магистратите са публични личности. Не издържа и аргументът, че така се предпазват от обвиняеми, тъй като страните по делата знаят кой ги води.
Във вторник Рашков сезира зам.-главния прокурор и директор на националното следствие Борислав Сарафов със сигнал срещу Гешев за разгласяване на доказателства, събрани със специални разузнавателни средства. Става дума за нарушенията, описани и в сигнала на Рашков до правосъдния министър Янаки Стоилов, на които бе основано и искането за предсрочното прекратяване на мандата на Гешев. Миналата седмица Висшият съдебен съвет го отхвърли като недопустимо. Според Рашков освен, че Гешев неправомерно е разгласявал данни, събрани със СРС, те са подбирани така, че някой да бъде поставен в неудобна светлина.
Националното следствие реагира светкавично и прехвърли топката на спецпрокуратурата с оправданието, че няма правомощия да образува дела.
"Знам, че като държавни обвинители сме публични личности и няма пречка имената ни да бъдат съобщавани. Наясно съм и с решението на ВАС, но моля ви, името на магистрата така или иначе ще излезе, тъй като по закон нашите актовете са с имена и длъжност. Ние не се произнасяме анонимно, но нека да осигурим максимална хигиена за този магистрат, защото определено натискът и общественият интерес по казуса са огромни", продължи темата прокурор Маджарова и в четвъртък. Това обаче съвсем не е така, защото прокуратурата не огласява актовете си, особено когато иде реч за прекратяване на дела.
Наблюдаващият прокурор по сигнала на Рашков бил от отдел "Антикорупция" и е избран на случаен принцип сред 8-9 други негови колеги, допълни Маджарова. Според нея когато проверката приключи, може наблюдаващият прокурор или дори Бойко Рашков да огласят прокурорския акт. Маджарова смята, че колегата й няма да се повлияе от оценката на Гешев, че сигналът на Рашков е "правно нищо". "Когато човек е магистрат и заема такъв отговорен пост, бидейки натоварен с нелеката задача да се бори с корупция по високите етажи на властта и да извършва предварителни проверки срещу лица, заемащи висши публични длъжности, би следвало прагът му на търпимост да е малко по-висок. Тоест, абсолютно наблюдаващият прокурор би се абстрахирал от всички изнасяни публични факти и би се произнесъл по съвест и вътрешно убеждение", добави Маджарова.
"Г-н Сарафов, Вие имате статут на прокурор и на разследващ орган. Изложеното тук е основание за извод, че са налице фактически и правни предпоставки да вземете решение за образуване на досъдебно производство и започване на разследване. По такъв начин ще се отговори и на въпросите: недосегаем ли е главният прокурор у нас, действа ли реално принципът на равенство на гражданите, прогласен в Конституцията и дали следствено-прокурорската практика е на нивото на решението на Конституционния съд (че всеки прокурор може да разследва главния, бел. ред.)", пише в сигнала на Рашков до Сарафов.
В него се дават три примера. Първият се отнася до публикуваните на сайта на прокуратурата на 28 януари 2020 г. извадка от постановление и звукозаписи, придобити чрез СРС, които съдържат разговор между президента Румен Радев и командващия ВВС ген. Цанко Стойков. Следващият пример е разгласяването на СРС-та на журналиста Огнян Стефанов, депутата Александър Паунов и Васил Божков. Третият пример в сигнала е публикуването от прокуратурата на избрани моменти от чат-комуникацията между президентския секретар Пламен Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков.
Гешев веднага видя в сигнала срещу себе си политика и атака срещу цялата институция. Говорителката му Сийка Милева свика журналистите, за да им обясни, че "отново ставаме свидетели на поредния политически акт без правна аргументация, който цели да урони престижа на съдебната власт".
Сега спецобвинителят, на когото се падна честта да проверява началника си, трябва да прецени има ли достатъчно данни в сигнала за извършено престъпление и да образува досъдебно производство. Ако приеме, че данни за престъпна дейност на Гешев няма, той ще прекрати проверката. При всеки случай обаче ще трябва да уведоми подателя на сигнала за решението си. А Бойко Рашков ще има право да го обжалва пред горестоящата прокуратура, ако не е доволен. В случая това е Апелативната специализирана прокуратура.
