Увеличаване на простите таксите, които не са актуализирани от 2006 г., както нови правомощия на частните съдебни изпълнители. За това настоява Камарата на частните съдебни изпълнители, става ясно от доклад за състоянието на сферата, представен през почивните дни по време на международна работна среща на съдебни изпълнители от България и Гърция.
Системата на частното съдебно изпълнение в България вече пета година изпитва огромни затруднения, което се отразява изключително негативно не само на ЧСИ и техните служители, но и на взискателите по делата и на правосъдната система като цяло, съответно на бизнес средата и приходите в бюджета, се казва в доклада.
ЧСИ напускат, персоналът им е намалял с 30%. В момента работят 180 съдебни изпълнители. Критично застрашени от прекратяване на дейността са малките и част от средните кантори, алармират от камарата. Те дават за пример как минималната работна заплата през 2006 г. е била 160 лв., а през 2024 г. е 933 лв. Средната заплата също е нараснала от 355 лв. до 2173 лв.
"България категорично върви към връщане на модела само на държавни съдебни изпълнители. Трябват спешни мерки да не се върнем там, където бяхме преди 20 години. Помним взривове, побоища... Когато една система е неефективна, няма празно, намесват се други структури", предупреди председателят на КЧСИ Георги Дичев.
При съдебен изпълнител, налагането на запор е 15 лв. Вписването на запор на дялове, в Агенцията по вписванията е 40 лв., даде пример Дичев. "Без изпълнение, актовете на съдилищата са само лист хартия, съдебните решения нямат стойност", посочи той.
"За разлика от европейските държави, които от много години са възложили на ЧСИ други дейности, които подпомагат правосъдието, и са изместили фокуса от принудителното изпълнение към доброволните мерки спрямо длъжниците, у нас всичко в тази сфера е застинало на нивата от преди 20 години, което обрича професията на гибел", подчертават от Камарата на ЧСИ.
Една от дейностите, които ЧСИ биха могли да поемат допълнително, е установяване на факти, смятат от КЧСИ. Това отскоро се прави в Гърция, като може да бъде възложено от частно лице, което има правен интерес, от адвокат или от съда. Установяването на факти се прави с официален документ, подписан от съдебния изпълнител, който се ползва като доказателство в съда. От Гръцката федерация на съдебните изпълнители дадоха за пример как ако след развод единият родител не изпълнява съдебното решение за срещите на децата с други, съдебен изпълнител може да установи това. когато съпругата не дава детето на бащата. Той съставя официален документ, който се ползва като доказателство в съда.
Процедурата може да се използва например при проверка дали наемател е оставил имота в добро състояние. "Това лято получихме мейл от туристка от Франция, резервирала онлайн почивка на Санторини. Това, което е видяла от снимките, няма нищо общо с условията, в които са искали да я настанят. Затова и тя поиска установяване на факти, за да заведе дело срещу хотела и срещу платформата, която направи резервацията", разказаха гръцките изпълнители.
В Гърция съдебният изпълнител няма право да влиза принудително в жилищни и нежилищни помещения при извършване на документирането. Процедурата може да се използва при катастрофи, спорове при некачествено строителство и ремонтни дейности, вдигане на шум през нощта от заведения или съседи, състояние на коли при предаването им между купувач и продавач, измерване на ниско или високо подавано електрическо напрежение, при наводнения и други щети между съседи и т.н.
В Северна Европа това е около 80% от работата на съдебния изпълнител.
Частните съдебни изпълнители смятат, че могат да се занимават и с доброволно изпълнение - преди да се стигне до намесата на съда. През 2020 г. беше направен опит за въвеждане на института на доброволното изпълнение с промяна в Гражданския процесуален кодекс, но така и не се стигна до приемането му на второ четене. Доброволното изпълнение от необходимост при нормална икономическа обстановка, се превръща в задължително условие за защита на гражданите и бизнеса от последиците при тежки икономически кризи, аргументират се ЧСИ.
Дълг за една неплатена сметка от 100 лв. за телефон, може да стане и 1000 лв., ако се стигне до събирането ѝ по съдебен ред. "И хората с основание негодуват, но насочват неправилно негодуванието срещу съдебните изпълнители", посочи Дичев и подчерта, че в Европа тенденциите са дейността на частните съдебни изпълнители да се измества към доброволното изпълнение и към установяването на факти.
Друго, за което ЧСИ биха могли да бъдат използвани, са да връчват книжата по граждански дела.
СТАТИСТИКА
През 2023 г. новообразуваните дела са 198 000. В полза на граждани са 18 000, на банки 24 000, на търговци - 83 000, държавни органи, общини и съдилища - общо 54 000.
Събраната сума трайно намалява в последните 5 години – от над 1 млрд. през 2018 г., до 800 млн. лв. за 2023 г.
За първата половина на 2024 г. има новообразувани 102 000 дела. Събраната сума е 390 млн. лв.
Прави впечатление сериозният ръст при събраните суми в полза на граждани, те средно годишно са около 150 млн. лв., а само за първите 6 месеца на 2024 г. са събрани 100 млн. лв. - увеличението на годишна база е 50%. Тези суми представляват неизплатени издръжки, заплати и плащания по договори, обезщетения за пострадалите при ПТП, невърнати заеми, обезщетения за причинени вреди и т.н.
НЕГЛИЖИРАНЕ
Камарата на ЧСИ са информирали Министерството на правосъдието, което надзирава дейността им, за проблемите в сектора. Трябват комплексни мерки и те трябва да бъдат решени след публично обсъждане, смята Дичев. Вече половин година обаче от МП няма никакъв отговор на писмата им.
"Изпратени са още две писма до министъра на правосъдието в горния смисъл, обаче не само, че не се предприемат никакви действия, но дори и не се отговаря на тях. Това отношение засилва напрежението в системата, както и призивите за предприемане на крайни действия от страна на ЧСИ като затваряне на канторите", категоричен е Дичев.
За тежкото състояние на системата камарата е информирала и всички адвокатски колегии в страната, банки, застрахователни дружества, колекторски компании и доставчиците на обществени услуги.
